Нифрон се въздига

За последната седмица Ариста бе разгледала вътрешността на повече простолюдни домове, отколкото бе видяла през целия си живот. След посещението при пекаря в Хинтиндар, бе убедена, че всички семейства живеят в еднакви къщи, ала тази на Дънлапови по нищо не приличаше на селската. Беше на два етажа, и двата със солиден дървен под. Горният етаж изпълняваше ролята на дебелогред таван. Скромен и леко тесен, домът показваше грижа и просперитет, които в Хинтиндар липсваха. Стените бяха боядисани и украсени с цветя и звезди, дървените повърхности бяха полирани. Керамични и дървени дрънкулки стояха на рафтове над камината. За разлика от къщата на Дънстън и Арбър, тук имаше много мебели. Дървени столове със сламена тапицерия обкръжаваха масата. Още два имаше край чекрък, до който имаше плетени кошници. Масички приютяваха вази с цветя, а на стената висеше шкаф с малки вратички. Чист, спретнат и подреден, това бе поддържан от любяща жена дом, чийто съпруг се грижеше нищо да не й липсва, ала рядко си беше у дома.

— Сигурни ли сте, че не желаете още нещо? — попита госпожа Дънлап, отсервирайки. Беше възрастна, пълничка жена, вечно носеща престилка и бяла забрадка. Имаше навика да кърши сбръчканите си ръце.

— Да — отвърна Ариста. — И още веднъж благодаря, задето ни позволи да използваме къщата.

Старицата се усмихна:

— Рискът не е чак толкова голям. Съпругът ми е мъртъв от шест години. Беше кочияш на Негово Величество крал Урит. Знаехте ли това? — очите й заблестяха, сякаш той отново беше пред нея. — Беше много красив в ливреята и шапката с червено перо и златна брошка. Великолепен човек, горд да служи на краля, правил го в продължение на тридесет години.

— С краля ли го убиха?

— О, не — тя поклати глава. — Ала малко след това умря, от скръб, мисля. Много беше близък с кралското семейство. Караше ги навсякъде. Те му даваха подаръци и се обръщаха към него на малко име. Веднъж, по време на буря, дори доведе принцовете да пренощуват тук. Малчуганите говореха за това седмици наред. Нямахме си свои дечица; мисля, че Пол — съпругът ми — гледаше на тях като на свои деца. Смъртта им в онзи ужасен пожар го покърти. Бащата на Емъри също загина в него. Той беше един от телохранителите на краля. Толкова много смърт имаше в онази ужасна, отвратителна нощ.

— Добър крал ли беше Урит? — попита Ейдриън.

Тя сви рамене:

— Аз съм само една старица, какво разбирам? Хората се оплакваха от него. Негодуваха от високите данъци, от някои закони, как можел да живее в замък с шестдесет слуги и да се тъпче с еленско, свинско и телешко, а междувременно хората да умират от глад. Не зная дали съществува такова нещо като добър крал. Може би има крале, които са достатъчно добри — тя погледна към Ариста и смигна. — Може би имаме нужда от по-малко крале и повече жени, които да движат нещата.

Госпожа Дънлап продължи да мие чиниите.

— Така — заговори Ройс, гледайки към принцесата. — Първата стъпка от бунта ви е завършена. И сега?

Тя помисли за момент, сетне рече:

— Трябва да разпространим историята за Емъри, който ще поведе наближаващата атака. Да го представим като герой, призрак, когото империята не може да убие.

— Вече чувам подобни приказки из града — рече крадецът. — Поне в това бяхте права.

Ариста се усмихна. Подобен комплимент от Ройс беше истинска рядкост.

— Трябва да използваме слуховете — продължи тя, — за да набере бунтът инерция. Искам всеки да знае, че наближава. Искам да мислят за него като нещо неизбежно, подобно на изгрева. Искам да вярват, че не може да се провали. Ейдриън, оглеждай се за благонадеждни хора, които могат да помогнат. Хора, в които останалите се вслушват и им имат доверие. Също така искам да съставиш план за завземането на оръжейната и гарнизона. За разлика от брат си, аз не съм изучавала изкуството на войната. Вместо това ме учиха да бродирам. Знаеш ли колко често ми се е налагало да го правя?

Боецът се изкикоти.

— Задължително трябва да кажем на Олрик да започне инвазията от север. Дори и ако превземем града, Бректън просто може да ни изчака — освен ако Меленгар не приложи натиск. Бих предложила Диамантът да се наеме с изпращането на съобщението, ала виждайки колко може да се разчита на тях, и като се вземе предвид колко важно е това — Ройс, искам ти да отнесеш съобщението. Ако някой може да се промъкне и доведе помощ, то това си ти.

Крадецът сви устни, помисли и кимна:

— Все пак ще говоря с Гланц да видя дали не може да отдели двама от хората си, които да ме придружат. Ще напишете три еднакви послания до Олрик. Всеки от нас ще носи по едно копие, при опасност ще се разделим. Така ще увеличим шансовете поне един от нас да успее. Не забравяйте да напишете и допълнително писмо, в което обяснявате как пътуването на юг е било ваша идея. Не искам гневът му да се излее върху ми. О, също така и какви суми трябва да бъдат изплатени — додаде със смигване той.

Ариста въздъхна:

— Той ще иска да ме убие.

— Не и ако успеете да завземете града — окуражително рече Ейдриън.