Некромантът

Макиавели сведе глава в лек поклон.

— Можеш ли да предложиш нещо?

Били кимна към острова.

— Нека се съсредоточим върху предстоящата задача. Да направим онова, което ни заповядаха нашите Древни господари, и да събудим тези спящи зверове, преди да потъваме в дълбоки и мрачни мисли.

— Ние ли?

— Ние. — Били се усмихна. — Бас държа, можеш да ме научиш на много.

Макиавели кимна изненадан.

— Аз пък мисля, че мога да науча много неща от теб.

Лодката се блъсна в кея и Черния ястреб извъртя борда към дървените колчета.

— Всички да слизат — провикна се той.

Били Хлапето скочи върху дървения кей и се наведе да подаде ръка на италианеца. Макиавели се поколеба за миг, после я пое и Били го издърпа. Черния ястреб моментално форсира двигателя и водата кипна в бяла пяна, когато даде на заден.

— Няма ли да дойдеш с нас? — попита Били.

— Сигурно се шегуваш! Не бих стъпил на този остров. Това е прокълнато място. — Докато индианецът говореше, дузина женски лица се появиха току под водната повърхност. Проблеснаха многоцветни рибешки опашки. — Извикайте ме, когато приключите. Ще се бавите ли много?

Били погледна към Макиавели и повдигна вежди.

— Около два часа.

Хлапето се ухили.

— Това е достатъчно време, за да променим света.

Глава 55

Седнали сами на кухненската маса с кристалния череп между тях, Никола и Пернел Фламел се спогледаха. Раменете на Алхимика бяха отпуснати, изтощението личеше ясно върху лицето му и в хлътналите му очи. Той си пое дълбоко дъх и вперил поглед в жена си, каза:

— Е, и какво ще правим сега?

Пернел разсеяно протегна ръка да погали черепа. Можеше да усети лекия остатъчен гъдел от аурите на Софи и Ифа върху кристала.

— Това не променя нищо — каза тя накрая. — Ще се борим.

Никола се изсмя хрипливо.

— Погледни ни само… е, погледни мен. Аз не мога да ти помогна.

— Двамата имаме общо над хилядолетие знания — напомни му меко Пернел. — Ще използваме умовете си; това е достатъчно.

Вратата се отвори и Прометей влезе отново в стаята.

— Нитен и Ифа отидоха със Софи. Дадох им кола — каза той. — Но ще им трябват два часа и половина, може би три, за да стигнат до града.

— Три часа? — Пернел погледна към Никола. — Може ли Дий да научи Джош на нещо от некромантията за толкова време?

— Снощи Джош научи Огнена магия за два часа…

— Той усвои само основите. Но ще му трябва цял живот, за да се усъвършенства — каза Прометей.

— А и кой знае на какво е способен Дий — добави Никола. — Изобщо не проумявам как е стигнал от Лондон дотук.

— Обявили са го за утлага — рече Древния. — Вестта се разнесе из Сенкоцарствата вчера. Собствените му господари са обявили огромна цена за главата му.

— Искат го мъртъв, така ли? — Никола бе потресен.

В смеха на Прометей имаше само съжаление.

— Първо го искат жив.

Алхимика се облегна в скърцащия кухненски стол и потърка лицето си с ръце.

— Но това променя всичко — каза той. — Щом Дий вече не работи за Тъмните древни, за какво му е Джош? Защо ще иска да го обучи на некромантия?

Прометей се отдръпна от вратата.

— Дий явно си има собствени планове — каза той.

— Дий и Деър — напомни му Пернел. — Опасна комбинация.

— А сега и Джош — прошепна Никола. — Златен близнак, обучен на Водна и Огнена магия.

Прометей дръпна един стол, завъртя го и го възседна наобратно. Столът изскърца застрашително под тежестта му.

Никола се вгледа в лицето на Древния с присвити очи.

— Какво ще стане, ако чисто златен близнак, владеещ Водна и Огнена магия, бъде обучен на некромантия?

Прометей поклати глава.

— Доколкото знам, това не се е случвало никога преди. Могъща комбинация е, но истинският потенциал се крие в силата на неговата аура. Момчето е необикновено могъщо… просто още не го осъзнава.

— Дий обаче го осъзнава — промърмори Никола.

— Значи Джош е по-могъщ от Дий? — попита Пернел.

— Да, така мисля. Много по-могъщ — потвърди Прометей. — Само дето не е обучен.

— Некромантията служи за съживяване на мъртвите, а със силата на Джош… — започна бавно Пернел.

Никола довърши мисълта й.

— Тогава кого — или какво — иска Дий да съживи? — Той постави длан върху кристалния череп. — Само ако можехме да видим какво се случва… — Бледа зелена светлина трепна дълбоко в черепа, а после угасна.

Пернел сложи ръката си върху тази на своя съпруг. Бели искрици запълзяха по пръстите й, преминаха през набръчканата плът на Фламел и попиха в кристала. В очните орбити запулсира бяла светлина с лек зеленикав оттенък. После помръкна.

— Не сме достатъчно силни. — Никола се отпусна обратно в стола, макар че Пернел продължи да притиска ръката си към кристала.

— Защо донесохте това зло нещо? — попита Прометей.

— Смятахме да го използваме, за да се опитаме да контролираме чудовищата на Алкатраз — обясни Пернел. — Ареоп-Енап още е на острова. Помислих си, че ако можем да гледаме през очите на Стария паяк, ще успеем да насъскаме създанията едно срещу друго. Много от тях са естествени врагове. Реших, че така бихме могли да спечелим малко време, докато Софи и Джош бъдат напълно обучени.

— Добър план — съгласи се Прометей. — Но трябва да подхраните черепа с аурите си.