Читаем Некромантът полностью

— Вероятно бихме могли да го стреснем и да го събудим.

— Не! — обади се веднага Софи. Инстинктите й я предупреждаваха, че това би било грешен ход.

— Не — съгласи се Ифа. — Той може да загуби контрол над колата.

— Значи ще седим и ще чакаме да стигне там, закъдето е тръгнал, така ли? — попита Прометей.

— Е — заговори Пернел, без да откъсва поглед от образа над черепа, — мисля, че първата ни работа е да се погрижим той да стигне благополучно до своята цел. Ако катастрофира, може да бъде тежко ранен или убит. Софи — тонът на Вълшебницата омекна, — съсредоточи се върху брат си и го накарай да насочи цялото си внимание към шофирането.

— Как? — попита тя отчаяно. Трудно й беше да държи под контрол паниката, която заплашваше да я обсеби. — Как да го направя?

Изражението на Пернел бе безпомощно. Обърна се към Никола, но той поклати глава.

— Не знам — призна тя. — Просто не му позволявай да направи някоя глупост.

— Говорим за Джош — промърмори Софи. — Той непрекъснато върши глупости. — И то все когато нея я нямаше.

Мислеше си дали да не подкара наистина бързо.

Тази отсечка от крайбрежната магистрала бе сравнително права и мъглата не бе твърде гъста. Можеше да даде газ до дупка и да се понесе с рев по пътя.

Това не би се харесало на Софи.

Мисълта изскочи в главата му точно когато натискаше педала на газта.

Това беше сън.

Това не би се харесало на Софи.

Кракът му отпусна газта. Той тръсна глава. Дори и в сънищата му, тя все се опитваше да го командва.

Групата седеше около масата вече повече от деветдесет минути и Софи трепереше от изтощение.

Ифа се бе надвесила над нея, поставила и двете си ръце върху раменете й, и й вливаше сила, но сребърната аура на Софи вече почти изцяло бе придобила калаеносивия цвят на аурата на жената-воин, а образите, плуващи над черепа, бяха избледнели и станали почти прозрачни.

— Не съм сигурна… колко още… мога да продължавам — прошепна Софи. Главата й туптеше и силна болка бе обхванала напрегнатите й рамене и се спускаше по гръбнака й.

— Къде е той сега? — попита Фламел, като се опитваше да разбере нещо от мимолетно мяркащите се в картината улици и ориентири.

Нитен се наведе над рамото на Ифа и примижа срещу трептящия цветен образ.

— Свива от Ван Нес Авеню по Бей Стрийт.

Пернел вдигна очи към Прометей.

— При кого отива? В Сан Франциско сигурно има някои Тъмни древни.

— Няколко са — отвърна той безизразно. — Кетцалкоатъл, Пернатата змия, има къща там, но това е прекалено фина работа за него. Също и Ерида66; тя по-рано се мотаеше из Хейт-Ашбъри67 и още има апартамент в квартала, но славните й дни са отминали. Тя не разполага с такава сила. — Древния изведнъж се приведе напред. — Софи, имаш ли някакъв контрол над близнака си?

Тя го изгледа с помътнели от умора очи.

— Можеш ли да го накараш да погледне в определена посока?

— Не знам. Защо?

— Виж дали ще можеш да го накараш да нагласи огледалото. Искам да видя очите му.

Джош си играеше с отоплението.

Включи радиото, но се чуваше само пращене, затова той се зае да рови из колекцията от компактдискове, но всички те бяха на хора, за които не беше и чувал: Исао Томита, Кодо и Китаро. Премести седалката напред, назад, нагоре и надолу, провери жабката, намери кутийка ментови бонбони, чийто срок на годност бе изтекъл преди две години, но той въпреки това ги изяде, поигра си с климатика, нагласи електрическите странични огледала и най-накрая посегна към огледалото за задно виждане…

Очите му бяха кървавочервени.

Отразени в огледалото, те увиснаха във въздуха над кристалния череп, немигащи, неподвижни, без никаква следа от зеници.

Вълната от ужас, която заля Софи, бе осезаема. Уж гледаше лицето на брат си, но това бяха очите на…

— Марс Ултор — рече твърдо Прометей. — Момчето е във властта на Спящия бог.

— Марс пробуди Джош — прошепна втрещено Никола.

— И следователно го контролира — каза Древния.

— Но къде го води? — попита Алхимика.

— Току-що свиха по Ломбард Стрийт — обяви Нитен. — Отива на Телеграфния хълм.

— Компанията на Дий, „Енох Ентърпрайзис“ има офиси точно под кулата „Койт“ — рече бързо Пернел, а после, сякаш размишляваше на глас, добави: — Но Дий е приклещен в Англия. Няма начин да е стигнал дотук…

— Сигурна ли си? — попита Прометей. — Говорим за Дий.

Никола кимна.

— Дори да е хванал сутрешния полет, трябва да е още във въздуха. Няма го в града.

— Ами лей-порталите? — попита Ифа.

— Малко от тях могат да го доведат тук. А той не е достатъчно силен, за да задейства портала на Стоунхендж. Освен това, ако използва силата си, ще издаде своето местоположение на Тъмните древни. А не съм сигурен, че би искал това.

— Сви нагоре по Телеграфния хълм — обади се Нитен. — Това е път без изход.

В сънното си състояние Джош нямаше представа къде се намира.

Перейти на страницу:

Все книги серии Тайните на безсмъртния Никола Фламел

Похожие книги