Некромантът

Една фраза на латински привлече вниманието му: magnum opus. Знаеше, че това означава велик труд. Проследи думите с показалец… и в мига щом докосна страницата, дълбоко в стомаха му се разля топлина, а пръстът му задимя и засвети с топло оранжево сияние. После той забеляза, че докато всички останали букви около простичката фраза се меняха в различни почерци и езици, десетте букви под пръста му оставаха непроменени. В мига щом вдигна ръка, буквите изчезнаха. Той прокара леко пръсти по страницата и видя с възхита как цели изречения се разместват и образуват под докосването му. Прииска му се майка му и баща му да бяха тук: те биха могли да преведат някои от древните езици. В текста имаше разпръснати откъслеци от латински и гръцки и той разпозна няколко египетски йероглифа и един четвъртит майски глиф.

Тъй като помнеше предупреждението на семейство Фламел относно използването на аурата си, Джош внимателно вдигна ръка и текстът отново потече хаотично. Той пъхна страниците обратно в ръчно ушитата торбичка и я окачи на врата си. Не беше напълно сигурен какво е открил току-що, но си спомняше, че когато миналата седмица Фламел докосна страницата, буквите не бяха спрели да се движат. Джош сви пръсти: очевидно това бе свързано по някакъв начин с неговата аура. Той изрита съсипаните си гуменки под леглото, после отвори гардероба, извади туристическите обувки, които използваше, когато ходеше на екскурзии с баща си, и ги обу. После метна раницата през рамо и притисна ухо до вратата на спалнята, напрегнал слух.

Чуваше как леля му шета в кухнята… чуваше врящата в чайника вода… отварянето на вратата на хладилника… дрънченето на лъжичка в порцеланова чаша… радиото, включено на станция NPR.

Джош отдръпна глава. Кухнята се намираше чак в дъното на къщата; нямаше начин да чуе всички тези неща. А после осъзна, че съвсем слаба струйка златен дим се е събрала в ръката му. Той поднесе длан към лицето си и се зачуди на това физическо доказателство за аурата му. Приличаше на сухия лед14, който бе виждал в часа по химия, само че беше бледозлатист на цвят и силно миришеше на портокали.

Докато гледаше, мъгливата пара потъна отново в дланта му и изчезна. Джош сви ръката си в юмрук и стисна силно. Беше виждал как сестра му създава сребърна ръкавица около дланта си, а само преди няколко минути на улицата бе видял подобна ръкавица да се появява и около неговата, без той дори да се замисли. Но какво ли щеше да стане, ако умишлено се съсредоточеше върху представата за своята ръка, обвита в ръкавица? Мигновено кожата му заискри и се покри с блестящи точици. Около дланта му се появиха съвсем слаби очертания на златна ръкавица. Пред очите му тя се оформи в плътно изделие от метал, със заострени златни нокти на върховете на пръстите. Джош сви отново юмрук. Ръкавицата се затвори с метално скърцане.

— Джош Нюман!

Гласът на леля Агнес от другата страна на вратата го накара да подскочи. Толкова силно се бе съсредоточил върху създаването на ръкавицата, че не я беше чул да се качва по стълбите. Аурата му се разсея и ръкавицата изчезна в струйки златен дим.

Агнес заудря по вратата.

— Не чу ли, че те викам?

Джош въздъхна.

— Не — отвърна той искрено.

— Е, направих малко чай. Слез долу, преди да е изстинал. — Тя помълча малко и добави: — А тази сутрин изпекох и пресни кифлички.

— Супер. — Джош усети как стомахът му изкъркори; леля Агнес правеше най-хубавите кифлички. — Тъкмо се преобличам. Ще сляза след минутка.

Изчака, докато чу как леля му си тръгва, влачейки пантофи по килима. После се втренчи отново в ръката си и се усмихна широко при една внезапна мисъл. Щом можеше да оформя аурата си без обучение, значи бе по-могъщ от сестра си.

Намести раницата върху раменете си, открехна вратата и се вслуша с подсилените си сетива. Можеше да чуе как леля му налива чая в чаша, можеше да подуши таниновия аромат на пресен черен чай и дъхавия мирис на топли кифлички. Стомахът му изкъркори отново и той почувства как устата му се изпълва със слюнка: почти можеше да усети вкуса на кифлички с масло. Зачуди се дали да не отскочи само за една… но това означаваше да седне с леля Агнес, а тя щеше да поиска да узнае всичко за последните няколко дни в пълни подробности. Щеше да го задържи цял час, а той не можеше да си позволи да губи толкова време.

Джош слезе тихо по стълбите, открехна входната врата и се измуши навън в хладното утро на Сан Франциско.

Съжалявам, лельо — прошепна той, докато затваряше тихо вратата след себе си. Тя щеше да побеснее, щом разбереше, че е изчезнал. Вероятно щеше да се обади на родителите му, а Джош нямаше представа какво обяснение ще им даде.

Знаеше обаче, че няма да се върне в къщата в Пасифик Хайтс без сестра си.

Глава 8

Агнес чу затварянето на външната врата и излезе от кухнята. Премигна срещу вратата, после наклони глава на една страна и се заслуша.

— Джош? — извика тя.

Къщата бе тиха.

— Джош? — извика тя още веднъж и гласът й затрепери от усилието. — Къде е това момче? — промърмори. — Джош Нюман, слизай тук веднага!

Нямаше отговор.