Читаем Нашественици във времето полностью

Изяде храната и внимателно остави чинията на пода. Изпи чаша чиста вода, отиде под приспособения за безтегловността душ и се изми в горещите струи. Стараеше се да отвори сетивата си, да се наслади на всяка частичка от усещанията си. Идваше краят на всичко, дори на най-привичните преживявания.

Помисли дали да не си намери някаква музика или да почете книга. Струваше му се подходящо за момента.

Светлините угаснаха. Даже предупреждението на антителата изчезна от комуникационния пулт.

Е, дотук с четенето.

В мъждивата звездна светлина той с опипване се върна на кушетката си.

Ставаше все по-студено. Представяше си как топлината на жилищния купол се процежда навън в необятния топлообменник на почернялото, състарено небе. Кое ли щеше да го довърши първо — студът или липсата на въздух?

Не се страхуваше. Обзе го странно чувство на обновление — на младост, за пръв път от един субективен век товарът на времето явно вече не можеше да го смаже.

Може би изпитваше умиротворението на смъртта, готовността да се отърси от грижите на един прекалено дълъг живот, което и баща му бе открил преди него. Накрая поне стигаше до удовлетворението, че е поживял и видял достатъчно.

Скръсти ръце на гърдите си. Вече трепереше, усещаше въздуха твърде остър в ноздрите си. Затвори очи.

Нещо като любопитство, искрица на съзнание раздвижи антиксийли.

Пред него имаше изкуствено творение.

Как тази изстиваща развалина бе попаднала тук, в това място и време?

Вътре имаше още нещо. Самотна, потрепваща свещичка на нечие съзнание…

Антиксийли посегна…

Над купола увисна кораб — друг кораб.

Умиращият Майкъл го гледаше изумено.

Приличаше на смокиново семе в лъскава черна обвивка. Никаква светлинка не се виждаше по малкия, подобен на пашкул корпус. Криле от нощна тъма, сигурно разпрострели се на стотици мили, се надвесиха над останките от „Рака“, леки вълнички пробягваха по тях.

„Приятелите на Уигнър“ бяха разказали на Майкъл за тези кораби. „Нощен летец“, чиито криле представляваха листови разкъсвания в тъканта на пространство-времето.

Ксийлски.

Студът впи нокти в гърдите му. Мускулите на гърлото му се свиха във внезапен спазъм, тъмни облаци покриха зрението му.

Още не — осъзна, че безмълвно се моли, а отслабващите очи не се отделяха от ксийлския кораб, тъжното му примирение мигновено изчезна. Само още малко. Трябва да узная какво означава това. Моля ви…

Антиксийли взе гаснещото пламъче от свещта.

И последната топлинка изтече от разбития кораб. Въздухът в прозрачния купол се натрупа като скреж по комуникационния пулт, по кушетките, кухничката, изоставеното тяло.

Антиксийли обгърна пламъчето, почти развеселен от дребния му страх, от изумлението и безпомощната жажда за оцеляване.

Пламъчето бе втъкано в паяжина от квантови функции, акаузални и нелокални.

Майкъл беше… безтелесен. Сякаш някой взе скъпоценния камък на съзнанието, почиващ досега зад очите му, и го запрати в пространството.

Вече дори не усещаше пулса си.

Но тук при него имаше още нещо, някаква… цялост. Като че подхвърчаше и бръмчеше подобно на мушица под огромен таван. Усещаше настроението му на безмерна, удовлетворена умора, задоволството на пътника в края на дълъг и труден път. Задълго остана в сиянието на неговата закрила.

После то започна да се разтваря.

Майкъл искаше да заплаче като дете, търсещо грамадния си родител. Сякаш го блъскаха и биеха. Сякаш цял глетчер спомени и чувства се разделяше на стотици айсберги около него. Сега и тези айсберги се пръснаха на парчета, а те се стопиха по повърхността на очакващото ги море…

И той остана сам.

Беше невъзможно да измерва времето, освен чрез бавните промени в собствените си чувства.

Измъчваше го отчаяние. Защо го доведоха в тази точка на пространство-времето, защо го опазиха по този начин и после го изоставиха толкова небрежно?

Отчаянието се превърна в гняв, който се задържа дълго в него.

Но гневът избледня.

Обзе го любопитство и той започна да си прави опити със своето съзнание. Изглежда физически се състоеше от стегнат възел квантови вълнови функции. Предпазливо започна да го разплита, позволи на фокуса на съзнанието си да се плъзга по пространство-времето. Скоро сякаш полетя над арката на космоса, необвързан от границите на пространството или времето.

Навсякъде в галактиките откри делата на човека. Задържаше се над места и предмети, зарязани от историята, оставаше не по-малко над някоя рееща се детска играчка, отколкото при великанска космическа крепост.

Навсякъде откриваше белезите на война. Съсипани звезди и светове, прахосана енергия. Но никъде не намери хора, не откри разум.

Отначало Майкъл определяше с човешки понятия местата, където отиваше, реликвите, които намираше. Но с времето и разрастването на съзнанието му той премахна тази преграда от мислите си. Позволи на съзнанието си да се смекчи още, да разтвори тесните човешки възприятия, в които се бе вкопчило.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика