Читаем Нашественици във времето полностью

… и едва не се задави от смесицата миризми, забушували в главата й. Сигурно трябваше да очаква това. Изтръгнатото око на Сплайна смърдеше като престояло три седмици месо — но се носеше и смрад на изгоряло, на опърлена плът, имаше и по-недоловима воня, вероятно от лепкавата пурпурна мръсотия, точеща се от отрязания нерв. А под всичко това усещаше — благодарение на домакините си д’Арси — изгарящия носа остър дъх на сяра.

Всеки път, когато окото се удряше в стените, то меко шляпваше.

Мириам разтърси глава, гърлото й се свиваше от вонята. Кораби Сплайни. Ама че начин да пътуваш!

След още един-два подскока съпротивлението на въздуха забави движенията на кълбото. То с леко потрепване се настани във въздуха по средата на трюма.

Зад замъглената леща нещо мърдаше, сякаш надничаше от тъмен аквариум. Отвътре някой се взираше в нея.

Време беше.

Умът й трескаво пресмяташе, устата й изсъхна. Насили се да изхвърли всички мисли от главата си и да се съсредоточи в задачата. Вдигна лазера.

След като я взеха, братята д’Арси й дадоха назаем този ръчен лазер — огромно и трудно повратливо съоръжение, предназначено да реже наведнъж тонове руда в кратера Валхала на Калисто. Необходими бяха двете й ръце и цялата сила на мускулите, за да завърти нанякъде това нещо, да насочи дулото му към очното кълбо на Сплайна, но и да спре движението му, за да се прицели. Искаше да нагласи лазера така, че с малко късмет да разреже окото отстрани, откъм лещата, без да забива лъча прекалено навътре към хората. Щом прицели тромавия уред, тя се спусна и притисна лице към мътнеещата леща толкова плътно, колкото можеше да понесе. Взираше се в кухината. Вътре се намираха двама души, превърнати в размити фигури от тъмнеещото вещество на мъртвата леща. Плясна по нея с отворена длан — и ръката й потъна през кората на повърхността в плътна разкапваща се каша. Тя рязко издърпа ръката си и я изтръска, за да отлепи парченцата месо.

— Дръпнете се от лещата!

Тя викаше и подчертаваше думите си с пресилени движения на устните, като махаше с ръце.

Двамата пътници разбраха. Свряха се навътре в гадните сенки на окото.

Като внимаваше повече да не докосва плътта, Берг се върна при своя лазер. Опипа контролните сензори и нагласи обсега на дисперсията на пет метра. Появи се съвършена синьопурпурна светлинна линия, почти докосваше мътната леща. Берг се увери, че кохерентността е достатъчно ниска — лъчът не направи на отсрещната стена нищо, освен да хвърли върху нея петънце ярка светлина.

Нежно побутна лазера и насочи лъча надолу. Веществото на лещата гореше и се свиваше, а от кълбото изригна облак кафеникав въздух, който бързо се разнесе в атмосферата на хангара. И още една миризма се присъедини към бъркотията в главата на Берг — странно, но поне тя не беше неприятна, малко напомняше прясно обработена кожа.

От лещата се отдели диск, изрязан точно като капак на люк. Капки от някаква течност се проточиха и свързаха лещата с диска като лепкава паяжина.

Още не различаваше нищо в месестото кълбо. А в отворената кухина мълчаха.

Берг с едно чукване по сензора угаси лазера. Почти разсеяно посегна към диска и го издърпа от импровизирания люк. Еластичните нишки се опънаха и се скъсаха, тя оттласна диска надалеч.

След това не беше в състояние да измисли нищо. Въобще не би могла да влезе в направения от нея люк, затова просто увисна във въздуха и се загледа в хирургически точния, капещ ръб на дупката.

Появиха се тънки ръце и колебливо се хванаха за ръба. Малката пригладена глава на Джейсофт Парз се подаде във въздуха на „Нартикар“. Видя Берг, кимна с чудата скована учтивост и с непохватна грация издърпа през отвора свитите си в коленете крака. Леко потрепери от твърде хладния въздух извън кълбото. Беше бос, облечен в оръфан и измърлян халат — Берг разбра, че някога е бил на Майкъл. Парз като че правеше усилие да й се усмихне. Увисна във въздуха, уловен с една ръка за ръба на дупката, като нелеп паяк.

— За втори път ме вадят от око на Сплайн, когато очаквам единствено да срещна смъртта си. Благодаря ви, Мириам. Приятно ми е да се запозная с вас на живо.

Берг не успя да изтръгне от себе си отговор.

Сега втора фигура бавно излизаше от окото. Шайра, момичето от „Приятелите“, облечена като Берг в раздърпани останки от цял тренировъчен екип. Тя се задържа със свити крака на ръба и набързо огледа хангара с безизразно лице. Обърна се към Берг.

— Мириам, не очаквах да ви видя отново.

— Не — Берг насила изговаряше думите. — Аз…

В очите на Шайра се появи подобие на съчувствие — най-близкото до човешка топлота, което бе виждала на това ледено, приличащо на череп лице. И я мразеше за това. „Приятелката“ каза:

— Няма никой друг, Мириам. Само ние двамата сме. Съжалявам.

Берг искаше да отхвърли чутото, да избута тези натъртени, мръсни чужди хора и да се хвърли с главата напред в кълбото, да го претърси сама. Вместо това запази лицето си неподвижно и заби нокти в дланите си. Скоро усети струйка кръв по китката си.

Парз се усмихна, зелените му очи я гледаха меко.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика