Мъртви за света

Отбихме на първото удобно място — малък парк, почти безлюден заради студеното време, — и Алсид отново се свърза с полковник Флъд. Аз стоях в колата, а спътникът ми крачеше из мъртвата трева, жестикулираше и говореше на висок глас, за да изпусне част от натрупаните емоции. Гневът и тревогата му ме заливаха на вълни. Алсид трудно изразяваше чувствата си с думи, като повечето мъже, и сега, когато виждах колко е уплашен, го почувствах още по-близък и скъп.

Скъп? Налагаше се да изляза от роля. Сценката с годежа бе предназначена единствено за нуждите на полицай Кофлин. Ако някой имаше правото да нарича Алсид „скъпи“, то това беше коварната Деби, а не аз.

Алсид изглеждаше като буреносен облак, когато се качи обратно в пикапа.

— Най-добре да те закарам до колата ти и да се връщам в офиса — каза той. — Съжалявам, че те забърках във всичко това.

— Това май е моя реплика.

— Никой от двама ни не е виновен за случилото се — каза той. — Ако имахме избор, изобщо нямаше да се намесваме.

— Така си е — кимнах аз. Прекарах около минута в размишления за сложния свят на свръхестественото; после попитах Алсид какъв е планът на полковник Флъд.

— Ще се погрижим за всичко — успокои ме Алсид. — Съжалявам, Сук, но не мога да ти кажа нищо повече.

— Ще бъдеш ли изложен на опасност? — безпомощно попитах аз.

По това време вече бяхме стигнали до офиса на Ерво и Алсид паркира пикапа си до моята кола. Той се извърна към мен и улови ръката ми.

— Не се тревожи за мен, всичко ще бъде наред — нежно каза той. — Ще ти се обадя.

— Непременно ми се обади — казах. — Пропуснах да спомена какво направиха вещиците си в стремежа си да открият Ерик — разказах му за разлепените плакати и обявената награда и той се намръщи още повече. Тези детайли от хитрата им тактика изобщо не му се понравиха.

— Деби ще идва насам днес. Трябва да пристигне около шест. Вече е твърде късно да я спра — каза той, след като погледна часовника си.

— Ако планирате голямо нападение, тя би могла да се включи — казах.

Погледът му ме прониза.

— Тя е свръхсъщество, но не е върколак — припомни ми той.

Да, а по пълнолуние сигурно се превръщаше в невестулка или плъх.

— Да, разбира се — въздъхнах аз и буквално прехапах езика си, за да не избълвам някоя от забележките, които ми напираха отвътре. — Алсид, мислиш ли, че другата жертва е била приятелката на Адабел? Някоя девойка, която случайно е била в магазина при посещението на вещиците?

— Предполагам, че е била една от вещиците, тъй като голяма част от тялото липсваше. Надявам се, че Адабел е загинала в достойна битка.

— И аз се надявам — кимнах и сложих край на разговора. — По-добре да се връщам в Бон Темпс. Ерик скоро ще се събуди. Да не забравиш да уведомиш баща си, че сме сгодени.

Физиономията му ме накара да се разсмея от сърце. За пръв път през този дълъг и тежък ден.

6

През целия път до вкъщи размишлявах за преживелиците ми в Шривпорт. Бях помолила Алсид да звънне на полицаите в Бон Темпс, но и той получи отрицателен отговор. Не, нямали никакви новини за Джейсън. Затова реших да не ходя до управлението, но се наложи да се отбия до бакалията — за хляб и маргарин, и до магазина за напитки — за кръв.

Първото нещо, което се появи пред погледа ми в супермаркета, бе малък стелаж с бутилирана кръв. Идеално — нямаше нужда да ходя до магазина за напитки. Второто нещо, което видях, беше плакат с портретна снимка на Ерик — най-вероятно същата, която той бе използвал при откриването на „Вамптазия“, защото изобщо не изглеждаше заплашително. Физиономията му излъчваше неустоим чар и почти земна благост; човек и за миг не би допуснал, че това същество е в състояние да забие резци в шията ти и да изсмуче кръвта ти до капка. Имаше и голям надпис:

„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ВАМПИР?“

Прочетох внимателно текста. Всичко съвпадаше с казаното от Джейсън. Петдесет хиляди долара са много пари. Тази Халоу трябва да е луда по Ерик, щом е готова да плати такава сума, за да го вкара в леглото си. Лично на мен ми изглеждаше доста съмнително, че завладяването на „Вамптазия“ (в комплект със собственика) би донесло на Халоу някаква печалба — особено след изплащането на наградата. Колкото повече размишлявах, толкова по-сигурна ставах, че тази история е като блато, пълно с подводни камъни. И от това мътно блато стърчеше дългата ми шия, която като нищо можеше да бъде отхапана, заедно с главата.

Хойт Фортънбъри — най-добрият приятел на Джейсън — пълнеше в количката си кутии с пица от сектора със замразени храни.

— Ей, Суки! — извика той. — Къде се затри нашият човек?

— Ще ми се да знаех — отвърнах аз и се приближих към него, за да не ни слушат. — Много съм разтревожена.

— Може просто да е забягнал за няколко дни с новото си завоевание, а? Онази девойка, с която го видях в новогодишната нощ, изглеждаше много сладка.

— Как се казваше тя?

— Кристъл. Кристъл Норис.

— Откъде е?

— Хотшот — каза той и кимна в южна посока.