Мъртви в Далас

Отпуснах краката си и Бил нежно ме спусна на пода. Влетях ядосана в спалнята и нахлузих халата си за баня. Хич не ми се занимаваше с копчета и илици.

Върнах се тъкмо когато Ерик казваше на Бил, че се е справил добре тази вечер.

— Ти също беше невероятна, Суки — каза Ерик и едва отлепи очи от късия ми розов халат. Вдигнах поглед към него — нагоре, и още по-нагоре — и мислено му пожелах да се озове на дъното на Ред Ривър, заедно с лъчезарната си усмивка, русите си коси и всички останали прелести.

— Ах! — хапливо отвърнах аз. — Добре че намина да ни похвалиш, сега вече ще спим спокойно.

Ерик изглеждаше невъзмутим и доволен до безобразие.

— Божичко! — възкликна той. — Да не би да прекъснах нещо? Струва ми се, че тези… така де, това тук… е твое, Суки, нали? — Той вдигна с два пръста едната половина от прашките ми.

— Да. И на двата ти въпроса — каза Бил. — Има ли нещо друго, което би искал да обсъдиш с нас, Ерик? — И буца лед би се стреснала от студенината в гласа му.

— Няма достатъчно време — въздъхна Ерик. — Скоро ще съмне, а трябва да се погрижа за още нещо, преди да си легна. Но утре вечер трябва да се срещнем. Щом разберете какво иска от вас Стан, оставете ми съобщение на рецепцията. Тогава ще уточним часа и мястото.

Бил кимна.

— Довиждане тогава — каза той.

— По едно питие преди лягане? — Да не би да очакваше да му предложим бутилка кръв? Погледът на Ерик се разходи до хладилника и бързо се върна върху мен. Щеше ми се да бях облякла скафандър, а не този оскъден халат. — Нещо топличко?

Бил запази ледено мълчание. Без да отделя поглед от мен, Ерик прекрачи прага и Бил хлопна вратата под носа му.

— Мислиш ли, че подслушва отвън? — попитах аз, докато Бил отвързваше колана на халата ми.

— Да прави каквото ще — отвърна той и се залови да довърши започнатото.

Събудих се около един следобед. Хотелът тънеше в мъртвешка тишина. Съвсем нормално — повечето от гостите спяха. Камериерките не припарваха в стаите посред бял ден. Предишната вечер забелязах, че нощем хотелът се охранява от вампири. Денем, разбира се, беше различно. Гостите плащаха луди пари точно за дневна охрана. За пръв път през живота си позвъних на обслужващия персонал и поръчах закуска в стаята. Умирах от глад; от самолета насам не бях слагала и троха в устата си. Взех си душ, увих се в халата си и точно тогава на вратата се почука. Първо се уверих, че действително е сервитьорът, и чак тогава го пуснах да влезе.

След опита за отвличането ми на летището не приемах нищо за чиста монета. Стисках лютия спрей в ръка плътно до крака си, докато младежът подреждаше храната и каната с кафе върху масата. Ако направеше и една крачка към вратата, зад която Бил спеше в ковчега си, щях да го напръскам, без да ми мигне окото. Но момчето на име Артуро си гледаше работата точно според инструкциите и дори не погледна към спалнята. И към мен не погледна. Признавам обаче, че си мислеше за мен. Съжалих, че не сложих сутиен, преди да му отворя.

Когато си тръгна — а аз, както Бил ме посъветва, добавих и бакшиш към подписаната сметка, — ометох цялата закуска: наденички, палачинки и резенчета пъпеш. Божичко, облизах си пръстите! Кленовият сироп беше съвсем истински, пъпешът — сладък и сочен, а наденичките — просто великолепни. Радвах се, че Бил спеше и можех спокойно да се насладя на храната си. Не обичаше да ме гледа как ям, а видеше ли ме да хапвам чесън, направо го втрисаше.

Измих си зъбите, сресах се и си сложих грим. Време беше да се приготвя за посещението си в Центъра на Братството. Разделих косата си на път, прибрах я с фиби и извадих перуката от кутията. Къса, кестенява и невзрачна. Когато Бил предложи да вземем перука от Луизиана, го помислих за луд. Представа нямам как му хрумна, но идеята му си я биваше. Имах и чифт фалшиви очила като на Стан. В долната им част имаше увеличително стъкло — съвсем слаб диоптър, — така че спокойно можех да се преструвам, че съм с очила за четене.

Какво обличаха фанатиците, когато се приготвяха за сектантските си сбирки? Нямах голям опит, но реших, че се обличат скромно — защото са твърде заети да следят модните тенденции, да речем, или пък защото намират елегантния стил на обличане за символ на злото. Ако си бях у дома, щях да отскоча до „Уол-Март“ и да реша проблема си за нула време, но как да постъпя тук, в този скъп хотел без прозорци? Преди да си легне, Бил ме посъветва да звъня на рецепцията, ако имам нужда от нещо. Така и направих.

— Рецепция — обади се човешки глас, който старателно се опитваше да имитира спокойната, хладна интонация на стар вампир. — С какво мога да ви бъда полезен? — Сърбеше ме езикът да го посъветвам да се откаже. На кого му е притрябвала имитация, след като наоколо гъмжи от оригинали?

— Обажда се Суки Стакхаус от стая 314. Трябва ми дълга дънкова пола и блуза в пастелен цвят с флорални мотиви. Размер „S“.

— Да, госпожо — каза той след въздълга пауза. — Кога да ви ги доставим?