Мъртви преди мрак

Една вечер, когато си бе пийнал повечко, брат ми ми довери, че са го викали още два пъти в полицията и това направо го подлудявало. Най-после бил говорил със Сид Мат Ланкастър и той го посъветвал повече да не ходи там без него.

— Откъде накъде ще продължават да те привикват? — попитах Джейсън. — Сигурно има нещо, което не си ми казал. Анди Белфльор не досажда повече на никой друг. Освен това и Модет, и Доун не подбираха особено с кого се прибират.

Той погледна ужасен. Никога досега не бях виждала красивия си по-голям брат толкова смутен.

— Филми — измърмори той.

Приведох се към него, за да се убедя, че съм го чула правилно.

— Филми? — повторих въпросително.

— Шшш… — прошепна той с виновен вид. — Снимахме филми.

Струва ми се, че се почувствах точно толкова смутена, колкото и той. Не е необходимо брат и сестра да знаят абсолютно всичко един за друг.

— И си им направил копия — предположих, опитвайки се да разбера как е могъл да стори такава глупост.

Той погледна встрани, а сините му очи бяха пълни със сълзи.

— Глупчо! — казах аз. — Дори да си пренебрегнал възможността това да стане публично достояние, не помисли ли какво ще се случи, като се зажениш и някоя от старите ти изгори прати копие от лудориите ти на бъдещата ти съпруга?

— Благодаря ти за подкрепата в трудния за мен момент, сестричке!

Поех дълбоко дъх.

— Добре, добре. Вече не правиш подобни филмчета, нали?

Той кимна утвърдително. Не му повярвах.

— И си казал за това на Сид Мат, нали? — Отново кимна, но неубедително.

— И смяташ, че това е причината, поради която Анди все още се занимава с теб?

— Да — отвърна Джейсън мрачно.

— Значи, ако изследват спермата ти и тя не съвпадне с откритата в Модет и Доун, си невинен.

В този момент изражението ми беше толкова странно, колкото и на брат ми — никога досега не бяхме говорили за семенни проби.

— Същото каза и Сид Мат. Но аз просто не вярвам в тези неща. — Джейсън нямаше доверие в най-достоверните доказателства, които можеше да бъдат представени в съда. — Мислиш ли, че Анди е в състояние да подправи резултатите?

— Не, Анди е коректен. Той просто си върши работата. Само дето не знам за тези истории с ДНК. Глупчо! — казах тихо и се обърнах да взема още една кана за четирима студенти от Ръстън, излезли извън големия град на веселба.

Оставаше ми само да се надявам, че Сид Мат Ланкастър е добър оратор.

Преди да си тръгне от „При Мерлот“, говорих още веднъж с Джейсън.

— Можеш ли да ми помогнеш? — обърна се той към мен с неузнаваемо изражение. Бях застанала до масата му, докато момичето, с което бе дошъл, бе до тоалетна.

Брат ми никога не ме бе молил за помощ.

— Как?

— Не можеш ли просто да прочетеш мислите на хората, които идват тук, и да разбереш дали някой от тях не го е направил?

— Това не е толкова лесно, колкото изглежда, Джейсън — отвърнах бавно, замисляйки се как да продължа. — От една страна, човекът трябва да мисли за престъплението си точно в момента, в който съм в главата му. От друга, невинаги съумявам да уловя конкретна мисъл. При някои хора е като да слушаш радио, всичко е един общ шум. При други долавям поток от чувства, без да са отчетливи, все едно някой говори насън, чуваш говоренето, ясно ти е дали е щастлив или разтревожен, но не можеш да различиш конкретните думи. Понякога пък улавям мисълта, но ако помещението е препълнено, не мога да проследя на кого принадлежи.

Джейсън се бе вторачил в мен. За първи път говорехме открито за моя недостатък.

— Как не си полудяла досега? — попита ме, клатейки глава недоумяващо.

Тъкмо се канех да се опитам да му обясня за заключването на съзнанието, когато Лиз Барет се върна на масата, напудрена и начервена. Наблюдавах как Джейсън надяна отново маската на флиртаджия и съжалих, че не се бях опитала да говоря повече с него, докато беше сам.

По-късно, докато се готвехме да затваряме, Арлийн ме попита дали мога да гледам децата й следващата вечер. Тя беше почивна и за двете ни и тя искаше с Рене да отидат до Шривпорт на кино, а после да хапнат някъде.

— Няма проблем — отвърнах. — От доста време не бях оставала с децата.

Внезапно лицето й се вцепени. Обърна се към мен, като явно се чудеше как да каже нещо.

— Ъ… дали… Бил ще е с теб?

— Да. Смятахме да гледаме филм и се канех сутринта да избера някой от видеотеката. Вместо това ще взема нещо за децата — изведнъж усетих какво си мисли. — Боже, не ми казвай, че не желаеш да оставиш децата с мен, ако и Бил ще е там. — Стиснах очи, а гласът ми прозвуча ядосано.

— Суки, — започна тя безпомощно — скъпа, обичам те, но ти не би могла да разбереш, защото не си майка. Не мога да оставя децата си с вампир. Просто не мога.

— Независимо че аз ще съм там и че също ги обичам? Независимо от това, че Бил не би наранил дете за нищо на света!

Метнах чантата си през рамо и излязох през задната врата, оставяйки Арлийн да се колебае. Така й се пада, заслужаваше да бъде разстроена!