Мъртви преди мрак

Почувствах как постепенно се отпускам и започнах да галя гърдите му, така както той бе галил моите. Прокарах пръсти през косъмчетата и нежно пощипвах зърната. Той прихвана главата ми отзад с една ръка и внимателно я притисна. Не знаех, че мъжете харесват това, но на Бил очевидно му допадаше, така че не пренебрегнах и другото зърно. Докато го правех, пръстите ми подновиха борбата с проклетото копче и този път то се разкопча с лекота. Започнах да свалям панталоните му, пъхвайки длани под боксерките му.

Той ми помогна да вляза в джакузито. Водата галеше краката ни.

— Теб ли ще къпем първо? — попита ме.

— Не — отвърнах, дишайки тежко. — Дай ми сапуна.

7.

СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР С БИЛ ПРОВЕДОХМЕ обезпокоителен разговор. Намирахме се в огромното му легло с резбована табла и чисто нов матрак марка „Рестоник“. Чаршафите бяха на флорални мотиви, също като тапетите. Спомням си, че се зачудих дали щампованите цветя му харесват, понеже не можеше да ги види така, както се предполага да бъдат гледани — на дневна светлина.

Той лежеше на една страна, загледан в мен. Бяхме се върнали от кино. Обожаваше филми с извънземни, сигурно се чувстваше някак свързан със същества от Космоса. Този беше пълен със стрелби и какви ли не извънземни — повечето от които грозни, зловещи и склонни към насилие. Емоцията от филма го държа в плен известно време, докато ме заведе да хапнем, а после се върнахме у тях. Хареса ми, когато предложи да пробваме новото легло. Бях първата, която лягаше там с него.

Бе се загледал в мен, както вече ми бе ясно, че обича да прави. Може би слушаше ударите на сърцето ми — нали бе в състояние да чува неща, които аз не можех, или пък наблюдаваше пулсирането на кръвоносните ми съдове, понеже бе способен да вижда неща, които аз не можех. Разговорът ни прескочи от филма към приближаващите общински избори, Бил щеше да опита да се регистрира като гласоподавател, а от там — към детството ни. Дадох си сметка, че той отчаяно се опитва да си припомни какво е усещането да си обикновен човек.

— Някога играла ли си на „Покажи ми твоите“ с брат си? — запита ме. — Сега го смятат за нормално, но никога няма да забравя как майка ми скъса Робърт от бой, когато го намери в храстите със Сара.

— Не — отвърнах, опитвайки се да звуча нормално, но лицето ми се стегна и усетих стомахът ми да се свива от страх.

— Не ми казваш истината.

— Напротив!

Задържах поглед върху брадичката му, надявайки се да измисля начин да сменя темата. Но Бил беше страшно настоятелен.

— Щом не е бил брат ти, кой тогава?

— Не ми се говори за това.

Ръцете ми се свиха в юмруци и усетих как започвам да се затварям в себе си.

Но Бил мразеше да бъде оставян в неведение. Бе свикнал хората да му казват всичко, което иска да узнае, защото обикновено използваше обаянието си, за да стане неговото.

— Кажи ми, Суки — придумваше ме с широко отворени от любопитство очи. Прокара нокътя на палеца си надолу по корема ми и аз потрепнах.

— Имах особен чичо — казах и усетих как старата усмихната маска се появи на лицето ми.

Той повдигна тъмните си вежди. Не проумяваше какво искам да кажа.

— Той е възрастен мъж, роднина, който блудства със своята… с децата в семейството — произнесох колкото е възможно по-сдържано.

Очите му направо пламнаха. Видях как адамовата му ябълка се повдигна, когато преглътна. Усмихнах му се. Не можех да спра да приглаждам с ръце косата си назад.

— И някой ти причини това? Колко годишна беше?

— Ох, започна, когато бях много малка… — усетих как дишането ми се учести, а сърцето ми започна да бие по-силно — признаците на паника, които се появяваха всеки път, когато си спомня. Свих колене и ги опрях едно о друго. — Май бях на пет — заразказвах, говорейки все по-бързо и по-бързо. — Ясно е, че никога всъщност не ме насили, но правеше разни други неща… — Сега вече ръцете ми трепереха пред очите ми, бях ги закрила от погледа на Бил — и най-ужасното нещо, Бил, най-ужасното нещо, — продължих, без да мога да се спра — бе, че всеки път, когато идваше, знаех какво се кани да направи, защото можех да чета мислите му. И не можех нищо да направя, за да го спра… — Запуших устата си с ръце, за да се накарам да млъкна. Не трябваше да говоря за това. Обърнах се по корем, за да се прикрия, стягайки цялото си тяло.

След доста време почувствах хладната ръка на Бил върху рамото си, която остана така, да ме успокои.

— Това преди смъртта на родителите ти ли се случи? — попита ме с обичайния си спокоен тон.

Все още не можех да го погледна.

— Да.

— Казала си на майка си, а тя не е направила нищо.