Мъртви преди мрак

— Е, след като не сме желани… — рече Малкълм, мускулестото му мъжествено тяло не отговаряше на тънкия глас, който той произведе. — Тези добри хора биха желали да ядат месо, Даян, и да се ангажират с човешки занимания. Сами. Или с нашия бивш приятел Бил.

— Според мен малката сервитьорка би искала да направи нещо много човешко с Бил — започна Даян, но той я хвана под ръка и я изведе от помещението, преди да е създала повече неприятности.

Сякаш цялото заведение колективно потръпна, когато си заминаха. А аз си помислих, че е по-добре да изчезвам, въпреки че Сузи още не се бе появила. Бил ме чакаше отвън. Когато го запитах защо, отвърна, че искал да се убеди, че наистина са си тръгнали.

Последвах го до дома му, мислейки си, че се отървахме сравнително леко. Зачудих се защо всъщност Даян и Малкълм дойдоха в бара. Виждаше ми се странно да се грабнат чак от тях и ей така да решат да се отбият в „При Мерлот“. И тъй като не правеха никакви опити да бъдат приети, може би искаха да отрежат възможностите на Бил.

Къщата на Комптън бе видимо по-различна от последния път, когато бях тук — онази противна вечер, когато срещнах останалите вампири.

Майсторите наистина бяха свършили прекрасна работа. Нямах представа дали се дължеше на това, че се страхуват от Бил, или защото им е платил добре. Може би и двете. Във всекидневната оправяха тавана и слагаха нови тапети — бели на нежни цветя. Дървеният под бе почистен и направо блестеше така, както по принцип би трябвало. Бил ме поведе към кухнята. Естествено, нямаше кой знае колко неща, но пък беше светла и приятна, с чисто нов хладилник, пълен с бутилирана синтетична кръв, пфу…

Банята на първия етаж беше разкошна. Доколкото ми бе известно, Бил никога не я ползваше, поне не и според обичайното й предназначение за хората. Огледах се абсолютно смаяна. Беше огромна, заемаше площта на килера и почти половината от старата кухня.

— Обичам да си вземам душ — рече той, сочейки прозрачната душ-кабина в единия ъгъл. Беше достатъчно голяма да побере двама възрастни и може би едно-две джуджета. — И обичам да лежа в топла вода. — Кимна към разположената в центъра на помещението огромна вана, вградена в платформа от кедрови дъски със стъпала от двете страни.

Навсякъде около нея бяха аранжирани живи растения. Помещението напомняше луксозна джунгла, като в Северна Луизиана.

— Какво е това? — попитах изумена.

— Портативно спа — отвърна гордо Бил. — Струите се регулират, така силата им е според индивидуалните предпочитания. Това е джакузи — уточни той.

— Има и места за сядане — казах, поглеждайки в него.

Отвътре бе облепено със сини и зелени плочки, а отвън имаше модерен регулатор. Бил го включи и водата се раздвижи.

— Може да влезем заедно — предложи той. Усетих как се изчервих и сърцето ми започна да бие забързано.

— Например сега?

Пръстите му започнаха да издърпват блузата от черните ми панталонки.

— Ами… добре.

Не можех да го погледна в очите, когато си помислих, че това… добре де, този мъж бе видял толкова много от мен, колкото никой друг, включително и личният ми лекар.

— Липсвах ли ти? — попита той, а ръцете му разкопчаваха панталонките ми и ги сваляха надолу.

— Да — отвърнах веднага, защото беше истина.

Той се разсмя, приклекна и заразвързва маратонките ми.

— Какво ти липсваше най-много, Суки?

— Тишината ти — отвърнах, без да се замисля дори и за миг.

Той вдигна поглед. Пръстите му спряха да разхлабват наполовина развързаната връзка.

— Тишината ми… — повтори.

— Невъзможността да чувам мислите ти. Просто не можеш да си представиш колко прекрасно е това, Бил.

— Очаквах да кажеш нещо друго.

— Хм, то също ми липсваше.

— Разкажи ми за това — подкани ме той, докато сваляше чорапите ми. Прокара пръсти нагоре по бедрото ми и съблече панталонките и бельото ми.

— Бил! Срам ме е — противопоставих се.

— Суки, недей да се срамуваш от мен. От всеки друг, но не и от мен.

Вече стоеше изправен и ме освобождаваше от блузата ми. Пресегна се да разкопчее сутиена ми, а след това прокара пръсти по следите от презрамките върху кожата ми, насочвайки вниманието си към бюста ми. По някое време изхлузи сандалите си.

— Ще се опитам — отвърнах смутено, забила поглед в пръстите на краката си.

— Съблечи ме!

Това можех да го направя. Разкопчах чевръсто ризата му, извадих я от панталона и я смъкнах от раменете му. Откопчах колана му и се захванах с копчето на панталона. Беше стегнато и положих сериозни усилия.

Помислих, че ще се разплача, ако не поддаде. Почувствах се нелепо, сякаш съм непохватна. Той взе ръцете ми и ги допря до гърдите си.

— Бавно, Суки, бавно — изрече, а гласът му прозвуча меко и развълнувано.