Мъртви преди мрак

— Трябваше да ми кажеш — произнесе много нежно. Въздържа се с почти видимо усилие.

— О, моля те, не спирай! — помолих го, мислейки, че направо ще експлодирам.

Нещо крайно щеше да се случи, ако не довърши започнатото.

— Нямам и намерение да спирам — обеща той малко зловещо. — Суки… това ще боли.

В отговор се надигнах. Той издаде неопределен звук и проникна в мен. Затаих дъх, прехапах устни. Ох, ох, ох.

— Скъпа… — каза Бил, никой никога не ме бе наричал така. — Как си?

Вампир или не, трепереше в опита си да се въздържи.

— Добре — отвърнах неубедително, най-страшното беше минало и ако не продължахме, щях да изгубя кураж. — Сега! — произнесох и го ухапах силно по рамото.

Той затаи дъх, направи рязко движение и започна да се движи пламенно.

Първоначално бях като замаяна, но започна да ми харесва и влязох в ритъм. Реакцията ми страшно го стимулира, а аз почувствах, че нещо голямо се приближава, така да се каже — нещо много голямо и хубаво.

— О, моля те, Бил, моля те! — изстенах и забих нокти в хълбоците му. — Още малко, още малко.

Изравнихме се с леко движение, което му позволи да се притисне дори още по-близо до мен, и преди да се усетя, вече летях. Летях и виждах белота на златни ивици. Усетих вампирските му зъби, опрени в шията ми, и промълвих:

— Да.

Заби ги, но болката беше слаба и възбуждаща и когато свърши в мен, почувствах как засмука малката раничка.

Дълго лежахме така, потрепващи слабо от време на време. Никога, до края на живота си няма да забравя мириса и вкуса му. Никога няма да забравя усещането за него вътре в мен при първия ми път. Първият ми път. Никога няма да забравя удоволствието.

Най-накрая Бил се отмести, за да легне до мен, подпря се на лакът и сложи ръка на корема ми.

— Аз съм първият.

— Да.

— О, Суки! — Надвеси се да ме целуне, устните му се спуснаха по шията ми.

— Стана ти ясно, че не зная много, — обадих се срамежливо — но хареса ли ти? Искам да кажа, поне в сравнение с други жени? Ще стана по-добра.

— Можеш да се усъвършенстваш, Суки, но не можеш да станеш по-добра от това — и ме целуна по бузата. — Ти си прекрасна.

— Дали ще ме боли?

— Сигурно ще помислиш това за странно, но не си спомням. Единствената девствена жена, с която съм бил някога, беше съпругата ми, а това беше преди век и половина. Да, доколкото си спомням, доста ще те боли. Няма да можем да правим любов поне един-два дни.

— Кръвта ти лекува — напомних му след кратка пауза, чувствайки как се изчервявам.

Видях го на лунната светлина да се изправя и да ме поглежда право в очите.

— Точно така — отговори. — Това ли искаш?

— Разбира се. А ти?

— Да — той си пое дъх и захапа ръката си. Беше толкова неочаквано, че извиках, но той спокойно потри пръст в кръвта си и преди да съм се стегнала, го плъзна в мен. Започна да го движи много внимателно и за миг болката изчезна.

— Благодаря — отвърнах. — Сега съм по-добре.

Но той не отстрани пръста си.

— О! — възкликнах. — Имаш желание да го направим толкова скоро? Можеш ли?

И докато пръстът му продължи да се движи, започнах да се надявам да е така.

— Виж и се убеди — предложи той с оттенък на изненада в сладкия плътен глас.

Прошепнах, не вярвайки на ушите си:

— Кажи ми какво искаш да направя.

И той ми каза.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН СЕ ВЪРНАХ НА РАБОТА. Но независимо от целебните способности на Бил, ми беше леко некомфортно. Но божичко, колко невероятно се чувствах. Това беше абсолютно ново усещане за мен. Нямаше как да не се чувствам… хм… самоуверена определено не бе точната дума, да речем по-скоро самодоволна.

Естествено, в бара всичко си беше постарому — какофония от гласове, шумна и неспирна. Но някак бях в състояние да я игнорирам, да я сбутам в някой ъгъл на съзнанието си. Беше ми по-лесно да държа съзнанието си заключено, от което, естествено, се чувствах по-спокойна. Или ми беше по-лесно да се предпазвам, тъй като се чувствах по-спокойна — боже, колко по-спокойна само бях! Не зная. Но се чувствах по-добре. И бях в състояние да приемам съболезнованията на клиентите, без да се разплача.

Джейсън дойде на обяд и изпи няколко бири с хамбургера си, което бе необичайно за навиците му. Обикновено не пиеше в работно време. Знаех, че ще се ядоса, ако спомена нещо направо, така че само го попитах дали всичко е наред.

— Шерифът пак ме извика днес — произнесе ниско. Огледа се наоколо, за да се убеди, че никой друг не слуша, но този ден барът не беше особено пълен, понеже „Ротари клуб“ имаха среща в общинската сграда.

— Какво те пита? — Гласът ми бе също толкова тих.

— Колко често съм се срещал с Модет. Винаги ли съм зареждал бензин от мястото, където е работила. За кой ли път! Сякаш вече не съм му отговарял на тези въпроси седемдесет и пет пъти. Шефът ми губи търпение, Суки, и напълно го разбирам. Не съм бил на работа поне два дни, ако не и три, с тези разходки до полицейското управление.

— Май ще е по-добре да си наемеш адвокат — предложих смутено.

— И Рене това каза.

В този момент засякох погледа на Рене Ление.

— Какво ще кажеш за Сид Мат Ланкастар?