Мъртви преди мрак

— Днес разчистих спалнята — отвърнах. — Мисля да се преместя там. — Не можах да се сетя за нищо повече, което да добавя.

Той се обърна и ме изгледа внимателно.

— Дай да разреша косата ти — каза тихо. Кимнах равнодушно. Бил се настани на дивана с дамаска на цветя и ми посочи старата възглавница отпред. Седнах покорно, а той се премести леко напред, ограждайки ме с краката си от двете страни, и взе да разресва заплетените ми кичури, като започна от темето.

Както обикновено, тишината в главата му беше истинско блаженство. Всеки път усещането ми бе, все едно потапям крака в прохладна вода след дълга обиколка в горещ и задушен ден.

Дългите пръсти на Бил започваха да свикват с гъстата ми коса. Стоях със затворени очи, започвайки леко да се унасям. Докато ме сресваше с гребена, можех да усетя и най-лекото потрепване на тялото му зад мен.

Почти долавям ударите на сърцето му, помислих си, след което осъзнах колко абсурдна е тази мисъл, защото сърцето му в крайна сметка не биеше.

— Преди правех това за сестра си, Сара — прошепна тихо той, сякаш знаеше колко съм отпусната, и се опитваше да не прекъсне този унес. — Нейната коса бе по-тъмна и по-дълга от твоята. Никога не я бе подстригвала. Когато бяхме деца, майка бе заета и оставяше на мен да се занимавам с косата на Сара.

— Тя по-малка ли беше от теб, или по-голяма? — попитах бавно и унесено.

— Беше по-малка с три години.

— Имаш ли други братя и сестри?

— Майка изгуби две от децата си при раждане — отвърна провлачено. — Брат ми Робърт почина, когато беше на дванайсет, а аз — на единайсет. Вдигна температура и треската го погуби. Днес щяха да го наблъскат с пеницилин и щеше да се оправи. Но тогава нямаше такива неща. Сара и майка оцеляха през войната, но баща ми умря, докато бях на военна служба. По-късно разбрах, че получил удар. По онова време жена ми живееше със семейството ми и децата ми…

— О, Бил! — изрекох съчувствено почти шепнешком, бе изгубил толкова много.

— Недей, Суки — отвърна той и гласът му възвърна студенината си.

Известно време продължи да ме реши, без да обели и дума, докато не почувствах, че прокарва с лекота гребена през косата ми. Взе бялата хавлия, която бях метнала отстрани на дивана, и започна да я подсушава. А когато поизсъхна, започна да прокарва пръсти през нея, за да й даде обем.

— Ммм — произнесох и в момента, в който се чух, осъзнах, че това вече не е звук, издаден от човек, който се е отпуснал спокойно.

Хладните му пръсти отместиха косата около шията ми и усетих устните му точно на тила си. Не можех да продумам или да помръдна. Бавно издишах, опитвайки се да не издам друг звук. Устните му се преместиха към ухото ми и той леко го захапа. Почувствах езика му по кожата си. Обгърна гърдите ми и ме притегли към себе си.

Като по чудо, чувах единствено това, което ми говореше тялото му, а не онези досадни мисли, които само разваляха моменти като този. Неговото тяло казваше нещо безкрайно ясно.

Вдигна ме с такава лекота, с каквато аз бих завъртяла малко дете, обърна ме към себе си и ме настани разкрачена на коленете си. Прегърнах го и леко се приведох над устните му. Започнахме да се целуваме, а след малко Бил започна да ме целува така умело с език, че дори човек без никакъв опит като мен нямаше как да не го отчете. Тениската се повдигна до ханша ми. Започнах несъзнателно да трия ръце в неговите. Странно как се сетих за тенджерата с горената захар за бонбони, която баба бе оставила на котлона, и си помислих за топлата им златиста сладост.

Той се изправи заедно с мен, увита около него, и ме попита:

— Къде?

Посочих бившата стая на баба. Той ме понесе натам както бях — с крака, сключени около тялото му, и глава, облегната на рамото му. Положи ме на чистото легло и застана до него. На лунната светлина, която влизаше през незакрития с перде прозорец, го видях да се разсъблича бързо и умело. И макар да се наслаждавах на гледката, знаех, че трябва да направя същото. Леко смутена, просто свалих тениската и я метнах на пода.

Вторачих се в него. Никога не бях виждала нещо толкова красиво и толкова плашещо през живота си.

— О, Бил! — възкликнах притеснена, когато застана зад мен в леглото. — Не искам да те разочаровам.

— Това не е възможно — прошепна той и погледна тялото ми така, сякаш е капка вода насред пустинята.

— Не зная кой знае колко… — признах с едва доловим глас.

— Не се притеснявай, аз зная достатъчно. — Ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото ми, докосвайки ме на места, където никой досега не ме бе докосвал. Потрепнах изненадано, след което се отпуснах.

— Различно ли ще е от това, което е с обикновен мъж? — попитах.

— О, да.

Погледнах го въпросително.

— Ще е по-хубаво — промълви в ухото ми и почувствах как потръпвам от силно вълнение.

Малко срамежливо посегнах да докосна слабините му, при което той издаде твърде човешки стон. След миг прозвуча дори по-дълбоко.

— Сега ли? — попитах с дрезгав и треперещ глас.

— О, да — отвърна той и усетих мъжкото му тяло върху своето.

Малко след това му стана ясно точно колко неопитна съм.