Мъртви на прага

Точно като на дуел. Огледах ръцете им за пистолети или саби, но никой от тях не носеше оръжие.

Забелязах Кристин едва когато застана най-отпред в тълпата. Тя вдигна ръце над главата си и плесна веднъж. В залата се възцари пълна тишина. Крехката сивокоса жена командваше парада.

Тя хвърли поглед към някаква книга пред себе си и започна:

— Събрали сме се тук, за да изберем следващия водач на глутницата в Шривпорт, известна още като „Острозъбата глутница“. За да се преборят за поста, тези двама върколаци трябва да преминат през три изпитания. — Кристин направи пауза и отново погледна към книгата.

Три е хубаво число. Мистично. И предсказуемо. Надявах се изпитанията да преминат без кръвопролитие.

— Първият тест е за бързина и ловкост. — Кристин посочи към оградено с въжета пространство, което приличаше на гигантска детска площадка. — Вторият е за издръжливост. — Тя посочи към покрита с килими площ от лявата си страна. — Третият е за проверка на силата в битка. — Тя махна към нещо като манеж зад себе си.

Явно нямаше да се размине без кръв.

— Накрая победителят трябва да извърши съвкупление с представителка на върколашката общност, за да подсигури съхранението на глутницата.

Искрено се надявах, че четвъртата част ще е символична. В крайна сметка Патрик Фърнан имаше съпруга, която го гледаше заедно с група негови поддръжници.

Значи състезанието се състоеше не от три, а от четири изпитания, освен ако последното не се явяваше нещо като награда за победителя.

Клод и Клодин ме хванаха за ръцете и ги стиснаха едновременно, като по команда.

— Гадна работа — измърморих аз и те кимнаха в синхрон.

Най-отзад в тълпата стояха двама медици; свръхсъщества, съдейки по мозъчните им излъчвания. С тях имаше още една личност — или създание, по-точно казано, — която не бях виждала от месеци: доктор Лудвиг. Погледите ни се срещнаха и тя ми се поклони. Нямаше нужда да се навежда много, тъй като ръстът й не надвишаваше метър. Аз също й се поклоних. Доктор Лудвиг имаше голям нос, мургава кожа и кестенява коса — много гъста и къдрава. Присъствието й ме изпълни с необяснимо спокойствие. Нямах представа към кой вид свръхсъщества се числеше доктор Лудвиг, но жената си разбираше от работата. Ако не бях попаднала в ръцете й след атаката на менадата, гърбът ми и до днес щеше да е осеян с дълбоки белези (а можеше и отдавна да съм нахранила червеите). Благодарение на миниатюрната лекарка се отървах с няколко дни на легло и тънък, едва забележим белег на гърба.

Двамата съперници влязоха в „ринга“ — квадратно пространство, оградено с онези плюшени въжета и метални колчета, каквито използват в хотелите. В началото оградената площ ми бе заприличала на детска площадка, но сега, когато включиха осветлението, видях пред себе си нещо като арена за конни надбягвания или гонки е кучета.

— Трансформирайте се — каза Кристин и потъна в тълпата. Двамата кандидати паднаха на земята, а въздухът около тях започна да трепти като наситен с електричество. Умението да се трансформираш по всяко време бе повод за огромна гордост сред свръхсъществата. Двамата върколаци се преобразиха почти едновременно. Джаксън Ерво — в огромен черен вълк, като сина си. Патрик Фърнан — в светлосив звяр с широк гръден кош.

Тълпата затегна обръча около ринга. От сенките изникна грамаден мъж, прескочи въжетата и влезе в арената. Помнех го от погребението на полковник Флъд. Двуметровият исполин беше гол до кръста и бос, а по видимите части от тялото му нямаше нито едно косъмче. Останах впечатлена от огромните му мускули. Приличаше на джин и би изглеждал съвсем естествено в широки панталони и шарф, но вместо това той носеше износени сини джинси. Бездънните му очи бавно огледаха присъстващите. Нямах никакво желание да знам в какво животно се превръщаше по пълнолуние.

— Брей — ахна Клод.

— Майчице мила — прошепна Клодин.

— Аха — съгласих се аз.

Великанът застана между участниците и ги заведе в единия край на ринга.

— Щом обявя началото на изпитанието, никой от публиката няма право да се намесва — каза той, местейки поглед от единия върколак към другия. — Първият претендент е Патрик, върколак от тази глутница. — Басовият глас на великана гърмеше като далечен тътен от барабани. Тогава осъзнах, че той беше реферът. — Според жребия той започва пръв.