Мъртви на прага

Стана ми смешно, че толкова сериозна церемония зависи от хвърляне на ези-тура, но нямах време да се усмихна, защото сивият върколак се втурна по пистата с такава скорост, че едва успявах да го следвам с поглед. Животното се покатери по една рампа, прескочи три варела и се приземи от другата им страна, после премина по следващата рампа, прелетя през висящия от тавана обръч (който продължи да се мята във въздуха още известно време), отново се приземи на четири лапи и пропълзя през една много тясна и огъната на места тръба. Подобни цилиндри, само че доста по-малки, продаваха в зоомагазините с клетките за хамстери или морски свинчета. Патрик излезе задъхан от тръбата и изтича до равен участък с дължина около двайсет метра, покрит с изкуствена трева. Там спря, поколеба се за миг и предпазливо стъпи върху настилката. Вървеше много предпазливо, сякаш се боеше от нещо. Внезапно във въздуха изхвърча парче от тревата, а на косъм от задната лапа на върколака изщрака капан. Той изскимтя от уплаха и закова намясто. Сигурно му беше ужасно трудно да овладее желанието си да хукне към безопасната платформа, намираща се само на няколко крачки разстояние.

Дори аз треперех, макар че състезанието не ме засягаше лично. Напрежението сред публиката постепенно нарастваше. Движенията на присъстванщите вече нямаха нищо общо с човешките. Дори силно гримираната госпожа Фърнан гледаше с широко отворени очи, които далеч не приличаха на женски, въпреки тоновете грим.

Когато сивият вълк изпълни последното препятствие — скок от място до платформата в края на ринга, — от гърлото на партньорката му изригна ликуващ вой. Реферът погледна секундомера си.

— Ред е на втория кандидат — извика той. — Джаксън Ерво, върколак от тази глутница. — Нечий мозък в близост до мен ми подаде името на великана.

— Куин — прошепнах аз на Клодин. Тя се ококори. Очевидно името имаше голямо значение за нея.

Джаксън Ерво пристъпи към преодоляването на същите препятствия като съперника си Патрик. Скочи през висящия обръч доста по-грациозно, но му отне повече време да пропълзи през тръбата. Очевидно и той го осъзна, защото се втурна през полето с капаните твърде прибързано. Стигнал навреме до същия извод, той спря намясто и започна да души тревата. Получената информация го разтревожи и той започна да трепери. Върколакът вдигна предната си лапа и изключително предпазливо пристъпи няколко сантиметра напред. Тактиката му за придвижване се различаваше коренно от тази на неговия предшественик. Всички следяхме движенията му със затаен дъх. Патрик Фърнан правеше по-големи крачки и по-дълги паузи, в които душеше около себе си. Джаксън Ерво се движеше, без да спира, но много предпазливо, със ситни стъпки и забит в земята нос. За мое огромно облекчение, бащата на Алсид премина от другата страна, без да задейства нито един капан.

Черният вълк мобилизира всичките си сили и се хвърли във въздуха за последния си скок. Приземи се малко тромаво — задните му лапи безпомощно се мятаха във въздуха, а предните отчаяно драскаха по платформата в опит да изтеглят тялото му нагоре. Но в крайна сметка успя да се справи и от публиката се откъснаха няколко окуражителни възгласа.

— И двамата кандидати преодоляха изпитанието за бързина и ловкост — обяви Куин и огледа тълпата. Стори ми се, че задържа погледа си върху странното ни трио — състоящо се от двама високи чернокоси близнаци, фея и елф, и една доста по-ниска блондинка, — но нямаше как да съм сигурна.

Кристин се опитваше да привлече вниманието ми. Погледнах я и тя едва забележимо кимна към съседната площадка, предназначена за второто изпитание. Смутих се, но послушно тръгнах нататък. Дори не знаех, че близнаците ме следват по петите, докато не застанаха отново до мен. Имаше нещо, което Кристин искаше да видя… Ама разбира се. Тя искаше да използвам дарбата си, защото надушваше… измама.

Алсид и младият блондин заеха местата си на арената. Направи ми впечатление, че носят ръкавици. Мислите и на двамата бяха насочени изцяло върху изпитанието и не успях да извлека нищо полезно от главите им; не ми оставаше нищо друго, освен да сондирам мозъците на съперниците. Никога досега не бях опитвала да чета съзнанието на свръхсъщество в животински облик.

Бавно и много предпазливо свалих мисловната си защита. Както можете да се досетите, смесицата от човешки и вълчи мисли беше доста голямо предизвикателство. При първото сканиране забелязах същата съсредоточеност като при секундантите, но после усетих разлика.

Алсид хвана с две ръце половинметрова сребърна пръчка и я вдигна пред себе си. Стомахът ми се сви от страх. Другият секундант повтори действието му. Може би нямаха нужда от ръкавици, защото среброто не можеше да повреди кожата им, докато се намираха в човешки облик. За трансформирани върколаци обаче допирът беше доста болезнен.

Секундантът на Фърнан плъзна покритата си с ръкавица длан по пръчката, сякаш търсеше скрити дефекти.