Мъртви на прага

— Никога не съм го виждала.

— Тогава как разбра?

— Суки е телепат — поясни Клод, но след погледа на Куин веднага съжали, че се е намесил. — Сестра ми е нейна… ъм… закрилница — бързо допълни той.

— Значи не си вършиш добре работата — обърна се Куин към Клодин.

— Не я упреквай — защитих я аз. — Клодин неведнъж ми е спасявала живота.

— Проклети феи! — измърмори той. — Върколаците няма да са особено щастливи от разкритието ти, момиче. Поне половината от тях вече желаят смъртта ти. Ако главната задача на Клодин е да те пази, трябваше веднага да ти запуши устата.

Клодин изглеждаше отчаяна.

— Хайде, стига — казах. — Наясно съм, че тук имаш приятели, за които се тревожиш, но не е нужно да се заяждаш с Клодин. Или с мен — бързо добавих аз.

— Тук нямам нито един приятел. И се бръсна всяка сутрин — каза той.

— Страхотно — смотолевих аз.

— Също и ако ще излизам някъде вечер.

— Ясно.

— За някое по-специално събитие.

Какво ли имаше предвид под специално?

Вратата се отвори и сложи край на най-странния разговор през живота ми.

— Можете да се върнете обратно — покани ни младо момиче от глутницата. Носеше яркочервена къса рокля и обувки с осемсантиметрови токчета, а докато вървеше пред нас, предизвикателно поклащаше бедрата си. Кого ли се опитваше да впечатли — Куин или Клод? А може би Клодин?

— Глутницата взе решение — обърна се Кристин към рефера. — Състезанието ще продължи. Според резултатите от гласуването Патрик е дисквалифициран от второто изпитание поради опит за измама. В първото изпитание победител е Джаксън. Патрик Фърнан може да продължи състезанието, но за да спечели, трябва да демонстрира убедителна победа в последното изпитание. — Интересно какво имаше предвид Кристин под „убедителна победа“. Нищо хубаво, съдейки по изражението на лицето й.

Алсид изглеждаше мрачен като буреносен облак. За него тази присъда клонеше в полза на съперника. Внезапно осъзнах, че поддръжниците на Фърнан бяха повече от тези на Ерво. А на погребението ми се беше сторило, че двата лагера са сравнително равностойни.

Тъй като така или иначе се бях намесила в събитията, реших да продължа в същия дух. Започнах да се разхождам наоколо и да подслушвам върколашките мозъци. Трудно прониквах в съзнанията на свръхсъществата, но все пак успях да уловя някоя и друга откъслечна мисъл. Научих, че семейство Фърнан са подхранвали клюките за хазартните проблеми на Джаксън Ерво, за да уронят авторитета му в предизборната надпревара.

Знаех от Алсид, че историите за хазартната зависимост на баща му са верни. И въпреки че не одобрявах подмолните методи на семейство Фърнан, изобщо не се изненадвах, че са се възползвали от слабото му място.

Двамата съперници все още пазеха вълчия си облик. Доколкото разбирах, битката щеше да започне всеки момент. Стоях точно до Аманда.

— Какво се промени в регламента на последното изпитание? — попитах. Червенокосата жена прошепна на ухото ми, че битката ще приключи тогава, когато единият от съперниците убие или осакати другия. Това значи имаше предвид Кристин под „убедителна победа“.

Не очаквах подобен обрат на нещата, но нямаше как да си тръгна без позволение.

Всички се струпаха около телена клетка, която веднага ме подсети за филма „Лудия Макс: Под гръмотевичния купол“. Сещате се — „Двама влизат, един излиза“. Само че тук не ставаше въпрос за хора, а за върколаци. Куин отвори вратичката и двете огромни животни влязоха вътре. Погледите им зашариха из тълпата, сякаш брояха привържениците си.

Куин се обърна към мен и ме повика с жест.

Дявол да го вземе! Намръщих се. Виолетово-кафявите очи ме гледаха настоятелно. Човекът не си поплюваше. Приближих се неохотно към него.

— Отивай да им четеш мислите. — Той положи огромната си длан върху рамото ми. Обърна ме е лице към себе си, или по-точно с лице към тъмнокафявите зърна на гърдите си, но аз изобщо не се смутих и вдигнах поглед нагоре. — Чуй ме, златокоске, от теб искам само да влезеш вътре и да си вършиш работата.

Защо не ме помоли да го направя, докато бяха извън клетката? Ами ако ме затвори вътре, докато трае битката? Хвърлих поглед през рамо към Клодин. Феята клатеше глава като обезумяла.

— Защо трябва да го правя? С каква цел? — попитах аз. Все пак не съм пълен идиот!

— За да разберем намеренията на Фърнан — тихо каза Куин, така че никой друг да не чуе. — Може би има някакво приспособление за измама, което не се вижда с просто око.

— Гарантираш ли, че няма да ми се случи нищо лошо?

Погледът му не трепна.

— Да — отвърна той без колебание. После отвори вратата на клетката, пропусна ме пред себе си и ме последва.

Върколаците пристъпиха предпазливо към мен. Излъчваха силна миризма; подобна на кучешката, но много по-остра. Протегнах ръка и със свито сърце я поставих върху главата на Патрик Фърнан. Усетих единствено гняв към мен — за това, че му попречих да спечели изпитанието за издръжливост. Сивият вълк мислеше единствено за предстоящата битка, която възнамеряваше да спечели не с хитрост, а с цялата жестокост, на която бе способен.