Мъртви на прага

Седнах на твърдия диван и вперих празен поглед пред себе си. Опитах се да измисля нещо забавно, нещо, което да очаквам с нетърпение. Е, след два месеца времето щеше да е подходящо за слънчеви бани. Това ме накара да се усмихна. Обичах да се пека на слънце по монокини — без да прекалявам, разбира се. Обожавах аромата на кокосово плажно масло. Доставяше ми удоволствие да си бръсна краката и да обезкосмявам почти цялото си тяло, така че кожата ми да изглежда гладка като бебешко дупе. Изобщо не ми се слушат лекции за вредата от слънцето. Това е любимият ми порок. Всеки си има такъв.

Трябваше да отида и в библиотеката, за да си взема нови книги. Имах да връщам няколко, но първо исках да ги проветря от миризмата на пушек. Посещенията в библиотеката спадаха към приятните ми занимания.

Преди да тръгна за работа, реших да сготвя нещо в новата си кухня. За целта се наложи да отида до супермаркета, което ми отне повече време от планираното, защото непрекъснато спирах, за да разглеждам нужни и ненужни дреболии. Подредих продуктите си в шкафа и това ми донесе усещането, че действително живея в този дом. Пъхнах две свински пържоли във фурната, опекох един картоф в микровълновата и стоплих малко грах. Нощната ми смяна в „Мерлот“ започваше в пет, така че домашната ми вечеря преди работа бе по-скоро следобедна закуска.

След като хапнах и почистих масата, реших, че разполагам с достатъчно време да навестя Калвин в болницата.

Близнаците ги нямаше във фоайето, а може би вече нямаше нужда от услугите им. Доусън обаче стоеше на старото си място пред вратата на Калвин. Кимна, направи ми знак да спра още докато крачех по коридора, и надникна в стаята. Миг по-късно я отвори широко и дори ме потупа по рамото, докато влизах.

Калвин седеше на тапициран стол. Щом ме видя, угаси телевизора и се обърна към мен. Цветът на лицето му изглеждаше много по-добре, а брадата му беше чиста и безупречно подстригана. Очевидно започваше да влиза във форма. Носеше синя памучна пижама. Около него все още имаше апарати с тръбички, но въпреки това той понечи да се изправи.

— Не, недей! Да не си посмял да ставаш. — Дръпнах един от посетителските столове и се настаних до него. — Кажи ми как се чувстваш.

— Радвам се да те видя — каза. Дори гласът му звучеше доста по-стабилно. — Доусън каза, че не желаеш никаква помощ. Кажи ми кой запали къщата ти.

— Това е най-странното от всичко, Калвин. Нямам никаква представа какви са били мотивите на този мъж. Семейството му дойде да ме види… — Поколебах се, защото Калвин се възстановяваше от собствения си досег със смъртта и не биваше да се тревожи за други неща.

Но той веднага ме подкани да продължа.

— Кажи ми какви са твоите съмнения. — Звучеше толкова заинтригуван, че аз неусетно му разказах всичко: моите съмнения за мотивите на подпалвача, облекчението ми, че щетите могат да бъдат поправени, и тревогите ми около напрежението между Ерик и Чарлз Туайнинг. Споменах му и за многото други жертви на снайперистки нападения.

— Това би трябвало да разсее подозренията към Джейсън — поясних аз и той кимна. Реших да не нахалствам повече по този въпрос. — Поне няма други убити — допълних аз в опит да придам оптимистичен нюанс на мрачния си монолог.

— Доколкото ни е известно — уточни Калвин.

— Какво?

— Доколкото ни е известно. Може би има, но все още не са открили труповете им.

Зяпнах от изненада, макар че в думите му имаше логика.

— Как се сети за това?

— Нямам какво друго да правя, освен да мисля — усмихна се той. — Аз не обичам да чета, за разлика от теб. Не гледам много телевизия, ако не броим спортните предавания. — Преди да изключи телевизора, той действително гледаше канал ESPN3.

— Какво правиш през свободното си време? — попитах аз от чисто любопитство.

Калвин много се зарадва, че му задавам личен въпрос.

— В „Норкрос“ работим до късно — каза той. — Обичам да ходя на лов, особено по пълнолуние. — Когато се трансформираше в пума. Е, напълно разбираемо. — Обичам да ловя риба. Обожавам ранните сутрини, когато просто седя в лодката си и не се тревожа за нищичко.

— Аха — окуражих го аз. — Какво друго?

— Обичам да готвя. Понякога си варим скариди или приготвяме някаква риба и вечеряме на двора. Риба на скара, бухтички, салата от зеле и диня за десерт. През лятото, разбира се.

Потекоха ми лигите само като си го представих.

— През зимата правя дребни ремонти в къщата. Ходя да цепя дърва за хората от нашата общност, които не могат да се справят с това сами. Излиза, че винаги имам нещо за правене.

Вече знаех двойно повече неща за Калвин Норис, отколкото досега.

— Кажи ми как се чувстваш. Изглеждаш ми по-добре.

— Все още не са ми махнали проклетата система — каза той и кимна към ръката си. — Иначе съм доста по-добре. Ние се възстановяваме много бързо, както ти е известно.

— Как обясняваш присъствието на Доусън, когато твои колеги ти идват на свиждане? — Наоколо имаше букети цветя, купи с плодове и дори една плюшена котка.

— Представям го като свой братовчед, който стои тук, за да ме спасява от досадни посетители.