Мъртви на прага

Интересно ми беше да разбера, че (според Села) моята силна сексуална чувствителност се дължеше на бедността и необразоваността ми. Трябваше да споделя това с всички останали бедняци в Бон Томпс. Оказа се, че години наред, без дори да подозираме, сме се наслаждавали на много по-качествен секс помежду си в сравнение с умниците от по-висшето общество.

— Да? — казах.

— Къде е дамската тоалетна? — попита тя.

— През онази врата. Отгоре пише „Тоалетна“. — Трябваше да съм благодарна, че съм достатъчно умна да чета табели.

— О! Съжалявам, не съм я видяла.

Мълчах и чаках.

— Е? Можеш ли да споделиш с мен някой съвет? Относно излизането с вампири? — Тя също млъкна и зачака. Изглеждаше едновременно нервна и предизвикателна.

— Разбира се — отвърнах. — Не яж чесън. — И й обърнах гръб, за да избърша масата.

Изчаках я да напусне помещението и чак тогава се обърнах. Отнесох две празни халби до бара, а когато се върнах, на нейното място стоеше Бил. Изхълцах от изненада. Бил има тъмнокестенява коса и (естествено) най-бялата кожа, която можете да си представите. Очите му са тъмни като косата му. Точно в този момент точно тези очи бяха приковани в моите.

— Защо се спря да говори с теб? — попита той.

— Търсеше тоалетната.

Той вдигна вежда и хвърли поглед към табелата.

— Просто искаше да ме огледа — казах. — Или поне така предполагам. — Чувствах се странно спокойна в компанията на Бил, независимо от бурното ни минало.

— Уплаши ли я?

— Дори не се опитах.

— Уплаши ли я? — повтори той малко по-твърдо. Но се усмихваше.

— Не — отвърнах. — Ти искаше ли да я уплаша?

Той поклати глава с престорено възмущение.

— Ревнуваш ли?

— Да. — Истината винаги е най-безопасна. — Ненавиждам кльощавите й бедра и надменното й отношение. Искрено се надявам да се окаже отвратителна кучка и да те направи толкова нещастен, че да виеш от мъка, когато се сещаш за мен.

— Чудесно — каза Бил. — Радвам се да го чуя. — Той ме целуна съвсем леко по бузата. Допирът на хладната му кожа ме накара да потръпна. Заляха ме спомени. Него също. В очите му припламна желание, а резците му започнаха да се удължават. Тогава Баракудата Хенеси ми извика да се размърдам и да му занеса още един бърбън с кока-кола. Наложи се да изоставя първия си любовник.

Струваше ми се, че този ден няма да свърши никога. Чувствах се изцедена не само физически, но и емоционално. Когато влязох в къщата на Джейсън, от спалнята му се носеше скърцане и кикот. Брат ми очевидно се утешаваше по обичайния за него начин. Джейсън може и да се тревожеше от подозренията на събратята си, но либидото му си беше наред.

Минах набързо през банята, влязох в спалнята за гости и затворих вратата зад гърба си. Тази вечер диванът изглеждаше много по-примамливо в сравнение с предишната. Сгуших се под завивката, затворих очи и осъзнах, че жената в спалнята на брат ми е свръхсъщество; усещах бледата червена светлина, пулсираща около мозъка й.

Надявах се да е Кристъл Норис. Надявах се Джейсън да я е убедил някак си, че няма нищо общо със стрелеца. Ако Джейсън искаше да утежни положението си, най-сполучливият начин за това бе да изневери на Кристъл — жената, която принадлежеше към хотшотската общност на хората пуми. А дори Джейсън не беше толкова глупав. Със сигурност.

Оказах се права. Видях се с Кристъл след десет сутринта в кухнята. Джейсън отдавна го нямаше, тъй като започваше работа в осем без петнайсет. Пиех първата си чаша кафе, когато тя се появи с подуто от сън лице, облечена в една от ризите на брат ми.

С Кристъл не се понасяхме особено, но тя съвсем цивилизовано ме поздрави с „добро утро“. Съгласих се, че е утро, и извадих една чаша и за нея. Тя се намръщи, взе си стъклена чаша, напълни я с лед и си наля кока-кола. Побиха ме тръпки.

— Как е чичо ти? — попитах я аз, когато ми се стори достатъчно събудена.

— Оправя се — отвърна тя. — Трябва да отидеш да го видиш. Добре му се отразяват посещенията ти.

— Сигурна си, предполагам, че Джейсън не го е прострелял.

— Да — лаконично отвърна тя. — В началото не исках да говоря с него, но после той ми се обади по телефона и успя да разсее подозренията ми. — Исках да я попитам дали останалите обитатели на Хотшот са склонни да го сметнат за невинен до доказване на противното, но прецених, че темата е твърде деликатна, и се отказах.

Обмислих задачите си за деня: трябваше да взема от моята къща достатъчно дрехи, малко чаршафи и завивки, както и кухненска посуда и да ги занеса до новия ми адрес.

Преместването в малка обзаведена квартира най-сетне щеше да реши жилищния ми проблем. Бях забравила, че Сам притежава няколко малки къщи на „Бери Стрийт“. Поддържаше ти сам, макар че понякога наемаше Джей Би дю Рон — мой съученик от гимназията — за дребни ремонти и поправки. За по-сложни неща на Джей Би не можеше да се разчита.

Ако ми останеше време, можех да намина през болницата, за да се видя с Калвин.

Взех душ, облякох се и излязох. Кристъл остана да гледа телевизия във всекидневната. Явно Джейсън приемаше това за нормално.