Мъртви на прага

— Изобщо не се опитвай да ми даваш нареждания — отсякох. — Цял ден това слушам и ми дойде до гуша. Кухнята ми е в развалини, а Бил е в бара с някаква жена. Улучваш ме в много лошо настроение. — Подкрепих думите си със здраво стискане на ръката му. Имах чувството, че държа дънер между пръстите си.

— Изобщо не ме интересува в какво настроение си — озъби се вампирът и резците му се оголиха. — Плащам на Чарлз Туайнинг да те наглежда и да те пази, а кой те измъква от огъня? Фея! И какво прави той? Играе си на котка и мишка с подпалвача, вместо да се погрижи за теб! Глупав англичанин!

— Той е тук заради Сам… — колебливо започнах аз.

— Изобщо не ме е грижа за проблемите на шефа ти — прекъсна ме той.

Това успя да ми затвори устата. Поне за малко.

— Има нещо около теб, Суки — каза Ерик. Гласът му бе леден, за разлика от очите му. — Има нещо, свързано с теб и с мен, което съвсем скоро ще си спомня, усещам го. Нещо се е случило помежду ни, докато бях омагьосан, и аз трябва да разбера какво е. Правили ли сме секс, Суки? Дори и така да е, има и нещо друго. Нещо се е случило в къщата ти. По палтото ти имаше кръв и мозъчна тъкан. Убил ли съм някого, Суки? Това ли е? Опитваш се да ме защитиш от онова, което съм извършил, докато бях прокълнат? — Очите му светеха като фенери в мрака.

Ерик се чудеше кого е убил? Дори не предполагах, че стар вампир като него може да се тревожи за нечий човешки животец. Но той действително изглеждаше притеснен, и то много.

— Ерик, ти не си убивал никого в къщата ми онази нощ… — И спрях дотам.

— Трябва веднага да ми кажеш какво се случи. — Той се наведе към мен и ме погледна право в очите. — Това неведение ме побърква. Живял съм много по-дълго, отколкото можеш да си представиш, и помня всяка секунда от съществуването си. С изключение на дните, които прекарах под твоя покрив.

— Не мога да те накарам да си спомниш — деликатно отвърнах аз. — Мога само да ти кажа, че живя при мен няколко дни и после Пам дойде да те вземе.

Очите на Ерик ме пронизваха.

— Ще ми се да можех да вляза в главата ти и да измъкна истината оттам — каза той и аз изтръпнах от ужас, макар че не му го показах. — Пила си от кръвта ми. Усещам, че криеш нещо от мен. — Той се замисли. — Много бих искал да знам кой се опитва да те убие. Разбрах, че си имала посещение от някакви частни детективи. Какво искаха от теб?

— Откъде знаеш за това? — Сега вече и аз имах повод за тревога. Някой разнасяше информация за мен. Усетих как кръвта ми кипна. Дали пък Чарлз не докладваше всяка нощ на Ерик?

— Това има ли нещо общо с изчезналата жена… онази кучка, която върколакът обичаше толкова много? Него ли се опитваш да предпазиш? Щом аз не съм я убил, той ли го е направил? Тя в наше присъствие ли умря?

Ерик стискаше раменете ми толкова силно, че едва си поемах въздух.

— Ерик, причиняваш ми болка! Пусни ме.

Той разхлаби пръсти, но не свали ръцете си.

Започнах да дишам учестено. Почувствах се притисната в ъгъла, а въздухът сякаш се наелектризира от предчувствието за опасност.

— Казвай! — раздруса ме той.

Ако признаех на Ерик, че ме е видял да убивам някого, той щеше да има власт над мен до края на живота ми. Той вече знаеше за мен много повече, отколкото ми се искаше, защото бях пила от кръвта му, както и той от моята. Сега ненавиждах тази наша кръвна размяна повече от всякога. Ерик знаеше със сигурност, че крия нещо важно от него.

— Беше толкова сладък, когато не знаеше кой си — изтърсих неочаквано аз. По красивото му лице се изписаха едновременно ярост и изумление. Накрая просто му стана забавно.

— Сладък? — попита той и повдигна едното ъгълче на устата си в подобие на усмивка.

— Много — усмихнах се в отговор аз. — Приказвахме си сладко-сладко, като стари приятели. — Раменете ме боляха, а клиентите сигурно имаха нужда от нови питиета. Но на мен все още не ми се връщаше. — Чувстваше се уплашен и самотен и много обичаше да си говориш с мен. Беше много забавно.

— Забавно — замислено повтори той. — Сега не съм ли забавен?

— Не, Ерик. Сега си твърде зает да… да бъдеш себе си. Главен вампир на Шривпорт, политик и преуспяващ бизнесмен.

Той сви рамене.

— Толкова ли е лошо да бъда себе си? Много жени мислят точно обратното.

— Не се и съмнявам. — Внезапно се почувствах много уморена.

Служебната врата се отвори.

— Суки, добре ли си? — попита Сам с измъчено от болка лице.

— Тя няма нужда от твоята помощ — озъби се Ерик.

Сам премълча, но не помръдна от мястото си.

— Проявих грубост — каза Ерик, не точно извинително, но достатъчно цивилизовано. — Намирам се на твоя територия. Тръгвам. Суки — обърна се той към мен, — не сме приключили този разговор, просто времето и мястото са неподходящи за него.

— Е, до скоро — отвърнах аз. Нямах друг избор.

Ерик се изпари в мрака. Нямах представа как го прави, но много исках да се науча.

— Защо е толкова ядосан? — попита Сам. Той пристъпи навън и се облегна на стената.

— Не може да си спомни нищо от прокълнатия си период. — Вече едва говорех от умора. — А това го кара да се чувства неуверен. Вампирите обичат да държат юздите. Предполагам, си го забелязал.