Мъртви на прага

— Всички простреляни са били свръхсъщества с двойствена природа — казах. — А по новините току-що казаха, че има много подобни случаи и в други южни щати. Стрелба по случайни жертви в малки градчета. Куршумите съвпадат с този, който е изваден от тялото на Хедър Кинман, убитото момиче от Бон Томпс. Мога да се обзаложа, че всички останали жертви също са свръхсъщества.

В другия край на слушалката се възцари дълбокомислена тишина, ако тишината изобщо подлежеше на категоризиране.

— Нямах представа — каза Алсид. Дълбокият му дрезгав глас прозвуча доста мрачно.

— О, а частните детективи говориха ли с теб?

— Какво? Нямам никаква представа за какво говориш.

— Ако някой ни види заедно, това ще изглежда доста подозрително за семейството на Деби.

— Семейството на Деби е наело частни детективи за издирването й?

— Точно това казвам.

— Слушай, идвам у вас. — И затвори телефона.

Не знаех защо на детективите би им хрумнало да наблюдават къщата ми, но ако видеха бившия годеник на Деби да паркира на алеята ми, нямаше да е трудно да открият липсващите парчета от пъзела. И да наредят един доста погрешен пъзел при това. Щяха да си помислят, че Алсид е убил Деби, за да си разчисти пътя към мен, а това би било крайно погрешно заключение. Искрено се надявах, че Джак Лийдс и Лили Бард Лийдс спяха дълбоко, а не клечаха някъде в гората около къщата ми с бинокли в ръце.

Алсид ме прегърна, както винаги. И аз отново се прехласнах по огромните му размери, по мъжественото му излъчване и до болка познатия мирис. Въпреки предупредителния звънец в главата ми отвърнах на прегръдката му.

Настанихме се на дивана. Алсид носеше работни дрехи — разкопчана бархетна риза върху тениска, плътни джинси, дебели чорапи и ботуши. Рошавата му черна коса изглеждаше смачкана от шапката, а самият той — като на тръни.

— Разкажи ми за тези частни детективи — помоли той и аз му ги описах, а после му предадох целия ни разговор.

— Семейството на Деби и дума не е споменавало за това пред мен — каза Алсид и се загледа пред себе си. Успях да чуя какво си мисли. — Това вероятно означава, че според тях аз съм виновен за изчезването й.

— А може и да не е така. Може просто да смятат, че си твърде опечален, за да повдигат този въпрос пред теб.

— Опечален. — Алсид предъвква тази мисъл в продължение на минута. — Не. Прахосах цялата… — Той замълча, опитвайки се да намери точните думи. — Изразходих всичката енергия, която можех да си позволя да дам за нея — най-после каза той. — Бях толкова заслепен… започвам да си мисля, че не е изключено да ми е направила някаква магия. Майка й е вещица върколак. Баща й е чистокръвен върколак.

— Сериозно ли смяташ, че е възможно? Магия? — Не се съмнявах в съществуването на магията, а в това, че Деби я е използвала.

— Поради каква друга причина бих могъл да се влача толкова дълго след нея? Откак изчезна, се чувствам така, сякаш някой е махнал чифт тъмни очила от очите ми. Когато те напъха в багажника, аз бях готов да й простя, представяш ли си?

Деби се бе възползвала от възможността да ме натика в автомобилен багажник заедно с гаджето ми, вампира Бил, обезумял от няколкодневно гладуване. Той всеки момент трябваше да се събуди, а тя просто си тръгна и ме заряза там.

Забих поглед в краката си и се опитах да пропъдя спомена за отчаянието и болката.

— Тя съзнателно позволи да бъдеш изнасилена — дрезгаво каза Алсид.

Прямотата му ме шокира.

— Ей, Бил не знаеше, че съм аз — казах. — Не беше ял нищичко дни наред, а двата вида глад са тясно свързани. Той все пак спря, нали? Веднага спря, когато ме позна. — Не исках да призная дори пред себе си, че Бил ме е изнасилил; просто не можех да побера тази дума в устата си. Изобщо не се съмнявах, че с нормален разсъдък той по-скоро би си отхапал ръката, отколкото да ми причини това. По онова време той беше първият ми и единствен сексуален партньор. Чувствата ми относно случката бяха толкова объркани, че нямах сили дори да се опитам да ги анализирам. И преди съм се замисляла за изнасилването — когато други момичета са ми разказвали или съм подслушвала мислите им, — но собственото ми кратко и ужасно преживяване в онзи багажник си оставаше забулено в мъгла.

— Причинил ти е нещо, което ти не си искала — простичко каза Алсид.

— Не беше на себе си — отвърнах.

— Но го направи.

— Да, направи го и аз се уплаших до смърт. — Гласът ми започна да трепери. — Но той дойде на себе си и спря; в крайна сметка аз не пострадах, а той ужасно много съжаляваше. Оттогава и с пръст не ме е докосвал и никога не ме е питал дали можем да правим секс, никога… — Гласът ми съвсем изтъня и аз забих поглед в ръцете си. — Вината е изцяло на Деби. — Незнайно защо се почувствах по-добре, щом го казах на глас. — Тя много добре знаеше какво ще стане… или, по-точно, изобщо не я интересуваше какво ще стане.

— И дори след това — каза Алсид, връщайки се на основната си мисъл, — тя продължаваше да се връща при мен, а аз продължавах да намирам оправдания за поведението й. Не мога да повярвам, че съм бил способен на това без въздействието на някаква магия.