Мостът на птиците

— Погледни това, Заеко — каза той. — Говорехме за едно малко момченце, живеещо само заради парите, и то те държи на служба като свой съветник. Принуден си да налагаш глоби от негово име, да прибираш неговия дял от всяка сделка, да го придружаваш в данъчните му походи и да определяш кое село колко му дължи. Принуждава те всяка вечер да стоиш в съкровищницата му и да броиш плячката му с точност до грош. Тайнственият княз Чин, който живее само заради царите, така си е уредил живота, че неговият ковчежник прекарва много повече време при тях от самия него. Това не ти ли се вижда странно?

— Лотосовия облак е права. Луд е — намесих се аз убедено.

— Там е работата, че не е — отвърна Господаря Ли. — Видиш ли, всичко би застанало на мястото си — и парите, и чудовищата, и останалите капани, взети от страшните приказки, и отсъствието на разумни предпазни мерки, и смехотворните излишни предпазни мерки, стига да знаеш какво лице е необходимо да се скрие зад маската. Представи си например, че зад ужасната маска на разярен тигър…

Господаря Ли се приведе напред. Гласът му хипнотизираше. Очите му бяха станали студени като на кобра. — …се крие лицето на уплашен заек — прошепна. Ли Као междувременно вече ми беше дал знак с очи да се приготвя за скок и ми бе останало да разбера само в каква посока. Проснах Ключовия заек на земята, а ръцете на Ли Као бързо изхлузиха от врата му верижка с ключ и я захвърлиха над главата му. Веднъж вече се бяхме омотавали в тази верижка, на чийто край имаше ключ с формата на цвете с шестнадесет малки шипа. Ли Као измъкна златното ковчеже изпод наметалото си. Ковчеже, в което се намираше сърцето на княз Чин и със секретна ключалка, оформена също като цвете с шестнадесет малки процепа. Всеки зъб на ключа трябваше да влезе в съответния процеп и при това да се упражни точно премерен натиск. Челото на Ли Као се смръщи от напрежение, докато се опитваше да улучи точната позиция на ключа.

Лотосовия облак, която дотогава възприемахме като спокойна жена, пищеше ужасено, а кучетата на двора се скъсваха от лай. Нещо ме повдигна от пода и установих, че съм се озовал на гърба на свирен ревящ тигър.

Намирах се в чудесна позиция. Бях обвил с ръце врата на тигъра и захапах с все сила козината му. Започнахме да се мятаме из стаята, докато Господаря Ли продължаваше да се бори с ключалката. Ако днес съм жив, то е благодарение на факта, че княз Чин безспорно се оказа най-глупавият от всички ученици на Стареца от планината. Когато установи, че във вид на тигър не може да ме отърси от себе си, превърна се последователно в змия, в дива свиня и в огромен паяк. През цялото време се молех на ум на Великия господар на нефрита да не позволи в мозъка на този идиот да проникне представата за скорпион — вече едва ли не виждах как ме нанизва върху отровната си опашка като дребно насекомо. „Изчисти мозъка му от всякакви мисли за бодливи прасета, кактуси, подвижни пясъци и месоядни растения“, продължих да се моля. Не знам дали Великия господар ме чу, но князът в момента определено не можеше да чете мислите ми, защото любезно се превърна в крокодил. За нещастие, удари с опашка Ли Као, който вследствие на това полетя под една тежка маса, а тя пък падна върху му и го затисна. Ковчежето и ключът хвръкнаха нейде встрани. Наложи ми се да изплюя огромно количество тигрова козина, глиганска четина, паякови косми и крокодилови люспи, за да успея да кажа нещо.

— Лотосов облак, отвори ковчежето! — изкрещях. Княз Чин тогава се превърна в огромна маймуна.

Продължихме да се търкаляме из стаята докато Лотосовия облак, изгубила ума и дума, бавно присегна към изтърколилото се до нозете й ковчеже. Князът се превърна в скала. Паднахме на пода и огромната й маса бавно се изтърколи върху мен. Докато си поемах дъх върху скалата се появиха розовите очички на Ключовия заек. Разтвориха се и заешки устни, над който изникна дълъг треперещ нос.

— Аз мога да стана и по-тежък — изкикоти се князът. — Все по-тежък и по-тежък.

Останах почти без дихание и усетих как ребрата ми започнаха да пращят. Успях да видя как Ли Као се опитва да се измъкне изпод тежката маса докато Лотосовия облак трескаво наместваше ключа в ключалката. От напрежение бе захапала върха на езика си и приличаше на малко момиченце, което се учи да вдява конец в игла. Розовите очички над мен се изпълниха с блясък и разбрах, че княз Чин от ужас се доближава до ръба на безумието, както неведнъж му се бе случвало и по-рано.

— Ще окача теб и стареца в една клетка до леглото си — прошепна тон. — Скъпите ми приятели шан-сяо ще разкъсат месата ви със своите клюнове и нокти, сетне плътта ви ще зарасне и заздравее, но те отново ще я разкъсат с клюнове и нокти. Вашите писъци ще ме приспиват и това ще продължи цяла вечност.

Вече не можех да дишам. Стаята започна да плува пред очите ми и чух туптенето на своето сърце. Тежестта на скалата започна да става непоносима.