Мостът на птиците

Лотосовия облак изпищя. Писъкът й бе така пронизителен, че от него една порцеланова ваза се разпадна на парчета. Отвореното ковчеже падна на пода и от него се изтърколи гнусно туптящо сърце.

Скалата за миг се превърна в Ключовия заек, който веднага присегна към сърцето си. Успях да го хвана за глезените с последните остатъци от силите си и той започна да скимти жаловито, когато се повлякохме по пода. Ръката на Заека присегна към сърцето, докато Лотосовия облак го наблюдаваше с широко разтворени от ужас очи. Сетне това прекрасно момиче присегна, взе лигавия предмет, търкалящ се до нозете й, и го изхвърли навън също като млада селянка, отърваваща се от нещо неприятно. Сърцето полетя през прозореца и падна в градината. Полуделите кучета се нахвърлиха върху сърцето на стопанина си.

Ключовия заек бе застинал на мястото си. След това бавно се извърна към жена си и със странен жест, изпълнен с обич, протегна ръка към нея. Устните му се разтвориха и се опита да каже нещо. Така и не разбрах какво, защото плътта върху лицето на тиранина, който бе дал името си на Китай, се свлече, и под него лъсна бял череп. След миг и костите на княза, смазани под тежестта на изминалите столетия, се превърнаха в прах, внезапно опустялата му дреха бавно се свлече на земята и застина там.

Успях да допълзя до Ли Као и да го измъкна изпод масата. С усилия се изправи и веднага посегна към каната с вино.

— Царете на Яма отдавна са чакали този момент. Предполагам, че княз Чин в момента се радва на най-сърдечно посрещане в предверието на Ада — рече той и си пое въздух.

След това Господаря Ли ми подаде каната. Отпих от нея и предложих виното на Лотосовия облак, която го излочи на големи глътки, също като войник. Ужасът в очите й бе отстъпил място на удивлението. Господаря Ли отиде до дрехата, наведе се и бръкна в нея. След миг в дясната му ръка се появи малка златна коронка.

— Всъщност, има ли по-подходящо място за укриване на големи съкровища от дупката, където някога е било сърцето ти? — попита.

Повдигна и лявата си ръка и изкрещях от радост, тъй като усетих невероятно силна миризма на женшен. Бе толкова силна, че изведнъж се съвзех.

— Господарю Ли, задачата ни е изпълнена! — извиках.

— Не съвсем — предупреди ме тон. — Това наистина е сърцето на Великия корен на силата, но то е също и Царицата на женшена. Нейно Величество никога не трябва да бъде насилвана. Ако е решила да помогне на децата на Ку Фу, ще трябва да стори това по собствена воля. Нека помолим кръщелницата и да и предаде нашата молба.

Господаря Ли притисна длани и направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.

— Имам предвид Ваше Височество. Принцесата на птиците — каза.

Очите на Лотосовия облак се разтвориха от почуда, но не чак толкова, колкото моите.

— Господарю Ли, ти се шегуваш! — прошепнах.

— Никога не съм бил толкова сериозен в живота си — отвърна ми.

— Аз да съм принцеса? С дебелите си крака и плоското си лице? — възкликна Лотосовия облак. Чувството й за справедливост очевидно бе накърнено и тя се възмути. — Та нали Звездния пастир се влюбил в най-хубавото момиче на света?

— Хубостта е литературно понятие — махна небрежно с ръка Ли Као. — Красотата сама по себе си е нещо смехотворно надценено, и ако на Звездния пастир му бе трябвала красавица, могъл е да си избере една от множеството млади богини на Небесата. Звездния пастир е бил достатъчно разумен, за да обикне селско момиче, чиито очи са изпълнени с цялата надежда, радост и почуда на света, и чиято усмивка може да събори вол от петдесет стъпки. Попитай за това нашия Вол — рече Ли Као и смигна. — Воле, напомни ми да изменя знака върху табелата пред дома си. Окото ще трябва да бъде на девет десети затворено. Трябваше да съобразя, че Лотосовия облак е безсмъртна още в момента, когато Скъперника Шен реагира спрямо нея по същия начин, по който и ти. Лотосовия облак тропна с крак.

— Отказвам да вярвам във всички тези глупости.

— Нищо чудно. Княз Чин те е отвел при Стареца, от планината, който те е лишил от памет — каза убедено Господаря Ли.

Отиде до масата, седна и постави до каната с вино малката коронка и Великия корен на силата. След това бръкна в пояса си и извади оттам трите перца, които сами се наместиха на мястото си веднага, след като докоснаха короната.