Мостът на птиците

— Фантастично! — рече Господаря Ли с възхищение.

— Ти си наистина най-мъдрият човек на света и един тъпак като мен не може да не се поклони пред твоя гений.

Стареца от планината доволно се усмихна и подаде меха на Ли Као. Той се поклони и жадно отпи глътка.

— Според мен сърцето ти все още тупти, макар и някъде другаде — каза замислено Господаря Ли. — Ще бъде ли безопасно, ако то се превърне в песъчинка или снежинка? Сърце, превърнато в нещо друго, вече престава да бъде сърце. Логиката ми може и да ти се стори опростенческа, но интуицията ми подсказва, че напипвам истината.

— Почти я напипваш — рече одобрително Стареца от планината. — Едно сърце не може да бъде превърнато в снежинка без да загине, освен ако неговият притежател също не бъде превърнат в снежинка. Разбира се, сърцето може да бъде скрито някъде. Много е важно да знаеш как да го скриеш и просто не можеш да си представиш какви глупости допуснаха някои мои ученици в това отношение. Един от тези глупаци се оказа толкова тъп, че скри сърцето си в тялото на гущер, поставен в клетка. Тя пък бе поставена върху главата на змия, увила се на върха на дърво, пазено от лъвове, тигри и скорпиони. Друг един идиот, и нека Буда ме накаже, ако лъжа, скри сърцето си в яйце, намиращо се в патица, лежаща в кошница, поставена на остров в средата на океан, неотбелязан върху географските карти. Излишно е да добавям, че и двамата тези малоумници бяха убити от първите тъповати юнаци, които решиха да им видят сметката.

Пое меха, отпи голяма глътка и го върна на Ли Као.

— От теб, разбира се, не очаквам да проявиш такава глупост — продължи той. — Опитай се да откриеш нови съкровища, студени като тези. Човекът без сърце обича студените неща, а няма нищо по-студено от съкровищата. Когато се върнеш, ще извадя сърцето ти и ще те науча как да го скриеш добре. Докато то тупти, никой няма да може да те убие. А знай, че по-лошо нещо от смъртта няма.

Внезапно си дадох сметка, че Ли Као успява да се самоконтролира с цената на огромни усилия. През цялото време стискаше юмруци и накрая не съумя да се удържи от нотка на погнуса в гласа си.

— Има неща, далеч но-лоши и от смъртта — каза Господаря Ли.

Стареца от планината се вцепени от тези думи. Забелязах, че очите му се изпълниха със студен огън и неволно направих крачки назад.

— Моите тайни не се продават евтино проговори.

Тропна с крак но земята и в нея се разтвори бездна, в която с ужасен рев потънаха клетите ни мулета, натоварени със съкровища. Махна С ръка н бездната се затвори, сякаш въобще не беше я имало.

— Да се пилее времето ми е опасно — прошепна. Най-мъдрият човек на света доближи пръст до устните си и духна. Светлината угасна, погълната от черен облак. Появи се страховит вятър, които ни откъсна от земята и ни понесе във въздуха. Внезапно се оказахме в центъра на вихрушка, изпълнена с летяща пръст, откършени клони и дребни пищящи животни. Ураганът се придвижи надолу по склона па планината и се опитах да прикрия крехкото тяло на Ли Као с моето от болезнените удари на клоните. Воят на вятъра бе оглушителен. Продължавахме да падаме и най-сетне се приземихме със силен удар, от който изпаднах в безсъзнание.

Когато дойдох на себе си видях, че се бяхме приземили върху храсталаци, но че ако вятърът ни бе отнесъл десет фута по-нататък, щяхме да паднем в дълбока пропаст. На светлината па залязващото слънце видях някъде далеч под нас река, момче, застанало неподвижно до брега и село, наполовина скрито от дърветата. В студения въздух, спускаш се от заснежените върхове, летяха птици. Нейде отдалеч се разнасяше провлечената тъжна песен на дървосекач.

Ли Као междувременно бе бинтовал раната на главата ми. Бе седнал със скръстени крака на ръба на пропастта и отпиваше от меха с вино. Когато погледнах нагоре, към далечните планински върхове, стори ми се, че чух смях, наподобяващ дрънченето на чакъл върху метална плоча.

— Господарю Ли, моля те да извиниш дързостта ми, но ако търсенето на мъдростта води непременно до среща със Стареца от планината, може би за хората ще е по-добре да си останат глупави.

— Има различни видове мъдрост — отвърна Господаря Ли. — Има мъдрост за взимане, има и мъдрост за даване. А съществува и небесна мъдрост, неразгадаема за човека — той отпи още веднъж от меха. — В този конкретен случай обаче Небесата станаха разгадаеми — довърши мисълта си, когато се изправяше.

За мое учудване Господаря Ли бе щастлив като хлапе, на което току-що са подарили кученце.

— Окълвания Хо ни даде една трета от отговора, а Стареца от планината — другата третинка — каза Ли Као удовлетворено. Посочи ми речния бряг, където към момчето се бяха присъединили другарчетата му. — Какво правят тези дена?

Проследих погледа му и свих рамене.

— Занимават се с разни игри.

— С детски игри — съгласи се доволен Господаря Ли. — С гатанки и с безсмислени стихчета. — След това за мое учудване Ли Као отправи предизвикателен поглед към Небесата и размаха винения мех. — Велики господарю на нефрита! Държиш се като първокласен мошеник!