— Воле, китайските небеса превъзхождат всички останали, защото в тях царува единствено законът. Върховното божество е длъжно да се съобразява с правилата на Императорската книга на етикета и ако ги наруши, ще бъде веднага заменено с друго. На Небесния господар от първоизточника му се наложи да отстъпи мястото си на Великия господар на нефрита, а пък Небесния господар на нефритовата зора на златната врата само чака на Великия господар на нефрита да му станат тесни сандалите, за да заеме мястото му на престола. Когато любимката на императора, превърнала се в богиня, изгубила короната си и не могла ла се върне при Звездния пастир, тя веднага се лишила от покровителството на Небесата, защото Императорската книга на етикета не признава никакви извинения. Какво би могъл в такъв случаи да стори императорът? Откритото нарушение на правилата би му струвало трона и ако е предприел нещо, то е било много прикрито.
Господаря Ли се засмя и не престана да се смее, докато от очите му не потекоха сълзи.
— Мога да си представя как Негово Небесно Величество седи там горе и държи проклетата книга в скута си. Представям си и как погледът му започва да шари по земята и изведнъж се сепна, когато вижда как там долу двама прекрасни люде на име Ли Као и Вол Номер Десет търсят Великия корен на силата. „Защо пък да не помогна на клетите дечица от бедното селце Ку Фу? — задава си въпрос Господаря. Най-сетне, нали смисълът на съществуването ми се състои именно в това?“ И така, пред нас се появяват Лихваря Фан н Мърлявия Ма, за да ни кажат, че коренът е у княза, и освен това намират плочката, на която е описана историята на Нефритовата перла. „Чиста случайност“, въздиша Великият господар на нефрита. Фан и Ма отново се появяват ненадейно, за да ни помогнат да се измъкнем от една кула заедно със Скъперника Шен, а той пък ни разказва за Стареца от планината. „Отново случайност“, въздиша Великият господар. Бамбуковото водно конче ни отвежда право към Пещерата на камбаните, там оглеждаме картината, на която е изобразен Вехтошаря, след това се срещаме повторно с Окълвания Хо, който междувременно е разчел историята на Принцесата на птиците. „Пак случайност, въздъхва Великия господар. В края на краищата, аз просто се опитвам да им помогна да открият корена, който би могъл да спаси децата на Ку Фу.“ Дотук — добре. Дай сега обаче да видим какво точно се прокрадва към нас. Би трябвало лесно да го открием, защото сме в непосредствена близост до него.
Нервно се огледах, но към нас се прокрадваше единствено гущерче, захапало буболечка.
— Преди време един генерал сънувал, че го извикали в Небесата. И след завръщането си открил, че вследствие на промяна на строителните планове Възглавницата на Дракона се оказала разположена по смехотворен начин — каза Господаря Ли. — После, след един но-особен прочит на триграмите крепостта се сдобила с призрачен пазач на име Ван, а два века по-късно някои от местните деца започнали да играят странна игра.
Господаря Ли приключи с вечерята си и ми даде знак с ръка.
— Княз Чин решил, че ще премахне всякакъв спомен за Принцесата на птиците като изгори книгите, разруши храмовете и избие техните монаси и поклонници, и обезглави професионалните разказвачи. Забравил е обаче за една детска игра — каза Господаря Ли. — Воле, съществува нещо, което се нарича расова памет. Благодарение на нея споменът за събитията се запазва и след като обикновените разкази и повествования са се превърнали в прах. Един от начините, по който тази памет се изразява, са детските игри и песни. Когато децата се събират до стената да играят на криеница, те всъщност пресъздават историята на княз Чин и Принцесата на птиците.
Погледнах го глупаво.
Нефритовата перла е била дете на женшена. Кръстницата и е била Царицата на женшена — каза Господаря Ли. — Как може да се улови едно дете на женшена?
— С помощта на червена панделка.
— А как се е преоблякъл князът, преди да се яви на прислужниците и?
Сетих се за картината в Пещерата на камбаните.
— Като куц вехтошар, подпрял се на патерица.
Ли Као започна да възпроизвежда движенията на родните момченца, лежащи в лечебницата на манастира, като махаше с ръка във въздуха и кривеше раменете си. След това показа как момичетата се опитват да опазят панделките си.
— Макар и да не съзнават това, момченцата, подскачащи на един крак, възпроизвеждат образа на куция вехтошар. Момиченцата, също така несъзнателно, играят ролята на убитите прислужници на женшена. Последното момиче се превръща в Нефритовата перла, но не може да бъде убито, тъй като е изяло Прасковата на безсмъртието. Следователно момчето, което отнема червената й панделка, трябва да я скрие някъде. Днес то е княз, а пък другите деца са се превърнали в птиците на Китай, С превързани очи са, защото птиците не могат да видят принцесата си, след като тя е изгубила своята корона. Опитват се да я спасят като я открият чрез напипване, но за това има ограничения във времето. Така, кажи ми сега защо князът трябва да брои до четиридесет и девет?