Читаем Мостът на птиците полностью

— Не плачи за мен. Вол Номер Десет. Отдавна съм се наситил на живота и от дълги години копнея да се върна при Великото колело на преобразованията — гласът му бе съвсем утихнал, така че ми се наложи да се наведа, за да мота да чуя последните му думи. — Безсмъртието е само за боговете — прошепна. — Чудя се как не им омръзна.

Очите му се затвориха, брадвата падна на пода и душата на Окълвания Хо се отдели от тялото му.

Отнесохме го в градината. Времето бе студено и мрачно и докато копаехме не престана да ръми сребърен дъждец. Внимателно положихме тялото в гроба, покрихме го с пръст и след това коленичихме и сключихме ръце за молитва.

— Велика е твоята радост, Окълвани Хо — каза Господаря Ли. — Душата ти се освободи от оковите на тялото ти и сега в Ада те посрещат с големи почести. Ти отърва света от една жена, която отвращаваше еднакво човеците и боговете. Не виждам причини Царете на Яма да не ти позволят да видиш отново Сияйната звезда. Когато настъпи часът да се преродиш желанието ти ще бъде изпълнено и ще се превърнеш в прекрасно цвете, което някоя танцьорка ще втъче в косите си.

— Окълвания Хо — изхълцах през сълзи, — ще ми липсващ, но знам, че ще се срещнем отново. Господаря Ли ще се превърне в трипръст ленивец. Скъперника Шен, в дърво, ти ще станеш цвете, а аз — облак. Някои ден ще се съберем заедно в една прекрасна градина. Вероятно ще е много скоро — добавих.

Произнесохме молитвите си и направихме жертвоприношение. След това Господаря Ли се изправи и уморено се протегна.

— Безсмъртието е само за боговете. Чудя се как не им омръзва — повтори замислено. — Воле, нищо чудно последните думи на Окълвания Хо да могат да се изтълкуват по повече от един начин.

Господаря Ли се замисли. Сетне продължи.

— Ако се опитам да изброя на пръсти невероятните съвпадения но време на нашето начинание ще свърша с десет изкълчени пръста. Твърде стар съм, за да вярвам в съвпадения. Някои ни насочва към нещо. Имам и силното подозрение, че Окълвания Хо ни съобщи въпрос, който трябва да зададем, преди да продължим търсенията си. Единствено най-мъдрият човек на света би могъл да ни отговори. Случайност ли е това, че ние знаем къде да го намерим?

Погледнах го тъпо.

— Имам предвид казаното от Скъперника Шен — поясни. — Воле, никак не бе случайно това, което чухме от него. Това, че когато се опитал да върне малкото си момиченце към живота научил, че най-мъдрият човек на света живее в пещера на края на мечата пътека високо в планините Омеи.

— Сега в планините Омеи ли ще ходим? — попитах.

— Точно там. Първо обаче ще поограбим този дворен. Знаеш, че Стареца от планината не продава тайните си евтино — добави Господаря Ли.

Все още продължаваше да вали, но единият край на небето бе започнал да се разведрява. Реших да отдам последна почит на Окълвания Хо, натоварих най-големите парчета от Прародителката на ръчна количка, отидох в кучкарника и нахраних с тях кучетата. Нейде в далечината се появи небесна дъга.

<p>26.</p><p>Три вида мъдрост</p>

Решиш ли да стигнеш до края на мечата пътека високо в планините Омеи, ще се окажеш на малка площадка до голяма скала. Пред зеещия черен вход на пещера ще видиш каменен стълб. На него са закачени меден гонг и железен чук. На самия стълб е издълбан надпис.

Надявам се, че ще обърнете внимание на последното изречение. Най-големият мъдрец на света не обича да го занимават с дреболии дори и такива почитаеми люде като моите читатели. Самият аз не възнамерявам втори път да отивам до края на мечата пътека. Самият аз съм просто Вол Номер Десет и нямам никаква работа там. Говори се обаче, че великите водачи на хората са изминавали този път три хиляди години и ще го изминават поне още три хиляди.

Запъхтяните мулета, които бяхме впрегнали в каруцата, натоварена със скъпоценности, насмалко щяха да паднат от изтощение в мига, когато достигнахме входа на пещерата. Ли Као прочете надписа на стълба, надигна кози мех и отпи глътка вино.

— Похвална лаконичност — каза той. — Няма нито една излишна дума. — След това взе чука, удари по гонга и когато звънът му стихна, си пое дъх и силно извика. — Старче от планината! Яви се при нас! Дошъл съм да купя от теб тайната на безсмъртието.

Ехото повтори три пъти думата „безсмъртието“ и след това заглъхна. Дълго време тишината бе нарушавана единствено от звуците, издавани от дребни животинки, и от шума на вятъра. Някъде изхрачи орел. Малко след това чухме звука, издаван от тътрещи се крака, обути в сандали. Откъм тъмния отвор на пещерата се разнесе глас, наподобяваш дрънченето на чакъл, изсипван върху желязна плоча.

— Защо всички искат безсмъртие? Та аз имам много други тайни за продан. Прекрасни тайни, страшни тайни, щастливи тайни, ужасни тайни, приятни тайни, налудничави тайни, весели тайни, гнусни тайни…

Перейти на страницу:

Похожие книги