Мостът на птиците

Обикновено не съм дотам съобразителен, но този път отговорът веднага изникна в главата ми.

— Четиридесет и девет нрави седем пъти по седем — казах. — Нефритовата перла е могла да избяга при положение, че успее да отиде при Звездния пастир преди изтичането на седмия ден на седмата луна. Не мислиш ли обаче, Господарю Ли, че детската игра на криеница би могла да бъде изтълкувана поне по още двадесет начина?

— Обяснението е в женшена — отговори ми той веднага. — Още в момента, когато децата вкусиха от най-малката частица от Великия корен, расовата им памет се пробуди и те започнаха инстинктивно да играят играта на женшена. След поемането на една по-силна доза расовата им памет се раздвижи още повече. Започнаха да пеят безсмислената на пръв поглед песен, която да им помогне да открият Принцесата на птиците. Воле, това, че Маймуната се присегна и докосна Сърничката на Фан, съвсем не бе случайно.

Ли Као започна бавно и ритмично да барабани по ръба на паницата с клечките за хранене.

— Призракът на клетия Ван навярно се е чувствал много самотно — каза той. — Призраците също съхраняват расовата памет, и когато забелязал как децата играят на криеница, си дал сметка, че те всъщност с тази игра задават въпроса къде е Принцесата на птиците. Че питат къде я е отвел куцият вехтошар. Ван е знаел отговора. Искал е да се включи в играта, но е смятал, ме трябва да се придържа към правилата. Слушал е безброй пъти детските им гатанки и е импровизирал в този дух. Справил се е много добре и подозирам, че не е бил обикновен войник.

Нефритова табла
Шест, осем с гребла
Горещ огън нажежен
Нощ, светла като ден
Студен огън от блато
Първо сребро, сетне злато.

Господаря Ли захвърли клечките в паницата и ми смигна.

— Я ми кажи коя е най-често срещаната метафора за луната още от времената на Ян Ван Ли?

— Нефритовата табла — казах. — Нефритовата табла, която плува из синьочерно море, дълго десет хиляди мили.

— Във връзка с луната какво могат да ти кажат числата шест и осем?

— Дали нямаш предвид шестия ден на осмия месец?

— Опитай наопаки.

— Осмия ден на шестия месец… Почакай, та това е днес! — възкликнах аз.

— Така е. Започнахме с луната. Какво ще кажеш да продължим с горещия огън, нажежен?

— Да не би да е слънцето?

— А нощта, светла като ден? Почесах се по главата.

— Затъмнение?

— По начало не е невъзможно, но не си спомням за затъмнения в осмия ден на шестия месец. Опитай нещо по-простичко.

— Залез — казах. — Слънцето вече се е скрило, но светлината му още не е изчезнала.

— Чудесно — отвърна Господаря Ли. — И така, с играта си децата задават въпроса: „Къде е Принцесата на птиците?“ Ван им отговаря, че ако погледнат от неговата наблюдателница в осмия ден на шестия месец в часа, когато слънцето се скрива зад хоризонта, ще видят къде куцият вехтошар е отвел Нефритовата перла. Че ще видят нещо, което наподобява студен огън и първо блести като сребро, а сетне като злато. След няколко минути ще открием точно това — завърши Господаря Ли.

Поруменях и думите ми навярно прозвучава сърдито.

— Господарю Ли, тръгнали сме да открием Великия корен на силата, за да спасим децата на Ку Фу! Не сме тръгнали да избавяме от пленничество малката богиня на Императора на Небесата!

— Мило мое момче, нима смяташ, че и самият император не знае това? Прояви още няколко минути търпение — отвърна Господаря Ли.

Слънцето започна бавно да се скрива зад далечните планински върхове и облаците се изпъстриха с цветовете на залеза. Не видях обаче нищо, което да наподобява студен огън. Светлината започна да отслабва и се показаха първите бледи звезди, но все пак нищо не се появи. Почти напълно се бе стъмнило, а и да си кажа правото, никак не ми се видя убедително тълкуванието, което Господаря Ли направи на глупашката песенчица.

Внезапно вече скрилото се слънце се подаде през невидима дотогава пукнатина на западната планинска верига. Блестящ лъч проблесна като стрела през долината и достигна до източните планини. В нито един друг ден от годината нямаше да се получи такова съвършено съвпадение. Сега обаче една малка кръгла точка започна да свети сред върховете подобно на студен огън. Първо проблясна като сребро, сетне като тъмно злато. Накрая изчезна.

Господаря Ли ми даде знак да коленича и да се приготвя за молитва.

— Добра работа свърши, Ван! — извика тон. — Изпълни заръката на Императора на небесата и съм сигурен, че на духа ти ще бъде позволено да се възнесе до звездите. Там ще откриеш много деца, които ще те поканят да се включиш в игрите им, а богинята Ну Куа навярно ще се зарадва да подсили охраната на Небесните стени с такъв един достоен страж.

След трите молитви и деветте поклона се изправихме. Ли Као ми се усмихна.

— Воле, какво според теб ни изпращат да търсим? Погледнах го.

— Това не е ли мястото, където Вехтошаря е отвел Принцесата на птиците? — попитах аз.