Мостът на птиците

— Воле, виждаш ли онзи голям плосък бял камък? — прошепна Господаря Ли. — Леко е надигнат и съм склонен да си помисля, че от нас се очаква да стъпим на него, когато хукнем да спасяваме кожите си.

Хванах Скъперника Шен и по пътя си към основния тунел предпазливо заобиколихме белия камък. Ли Као взе няколко камъка и започна да се цели в него. При третото хвърляне го улучи. С ужасяващ шум поне петдесет фута от тавана на тунела се сринаха и тунелът се изпълни с остроръбести скали. Ако някой се беше оказал под тях, щеше да бъде смачкан по-сигурно, отколкото от слонски крак.

— Не трябва да забравяме акустическия ефект — прошепна съвсем тихо на ухото ми Ли Као. — Ако се върнем, откъдето тръгнахме, по всяка вероятност ще са ни устроили засада. По-добре ще е да продължим напред по тунела и да разчитаме на късмета си.

Тръгна напред, държейки в едната ръка факел, а в другата — нож. Наклонът на тунела се измени и прекрасната песен на звънците започна да заглъхва. Чуваха се все по-отчетливо шляпането на сандалите и съскането на факела, а по едно време Скъперника Шен изстена. Отвори очи, но погледът му бе трескав и не пролича да ни е познал. Спряхме, внимателно го положих па земята с гръб, подпрян на тунела, и той отвори уста.

— Ти ли си свещеникът? — обърна се с дрезгав глас към Ли Као. — Малката ми дъщеричка бе убита от княз Чин и ми казаха, че ще се почувствам по-добре, ако изгоря една молитва. Не умея обаче да пиша.

Скъперника Шен се бе върнал четиридесет години назад във времето, когато бе започнал да полудява вследствие смъртта на дъщеря си.

— Аз съм свещеникът — отвърна му съвсем тихо Ли Као. — Аз ще напиша молитвата вместо теб.

Устните на Скъперника Шен безмълвно се раздвижиха и аз разбрах, че той повтаря молитвата си. Най-сетне, когато реши, че вече е готов, с огромно усилие на волята се съсредоточи върху думите, които искаше да достигнат до дъщеря му.

— Огромна е мъката ми. Името ти е А Чен н когато ти се роди това не ми достави особено удоволствие. Селянин съм, а селянинът се нуждае от яки синове, които да му помагат в работата, но не измина и година и ти открадна сърцето ми. Поникнаха ти зъбки, с всеки изминат ден поумняваше и когато ни каза „мамо“ и „татко“, произношението ти бе съвършено. Когато стана на три години обичаше да си играеш, като чукаше на вратата и сетне питаше „кои е?“. Когато бе на четири години ни дойде на гости чичо ти и ти поиска да играеш ролята на стопанка на дома. Вдигна чаша и каза „наздраве“. Всички се засмяхме, а ти поруменя от срам и закри лицето си с ръце. Знам, че винаги се смяташе за много умна. Сега ми казват, че трябва да се опитам да те забравя, но това не ми е по силите.

Ти носеше със себе си кошница с играчки. Сядаше на малко столче, когато ядеше супа. Повтаряше Голямото поучение и се кланяше на Буда. Обичаше да се занимаваш с гатанки и непрестанно шареше из дома. Беше много смела и когато падна и си удари коляното, не се разплака, макар и да се нарани, защото смяташе, че не е редно. Когато си взимаше плодове или ориз, винаги първо поглеждаше лицата на хората, преди да го погълнеш, за да се увериш, че постъпваш правилно. Никога не си си късала дрехите.

Помниш ли, А Чен, когато наводнението разруши дигите ни, а морът тръшна прасетата? Тогава княз Чин удвои данъците ни, а мен ме изпратиха при него, за да му обясня, че новите данъци са непосилни. Князете намират, че селяните, които не могат да плащат данъци, са безполезни, така че князът изпрати войниците си да унищожат селото ни. Именно глупостта на баща ти причини твоята смърт. Сега ти си вече в Ада, където ще оценяват делата ти. Сигурно си много уплашена, но не трябва да плачеш или да вдигаш шум, защото там не бива да се държиш както в семейството си.

А Чен, помниш ли леля Ян, акушерката. Нея също я убиха, а тя много те обичаше. Тя си нямаше свои дечица, така че ще е добре да се опиташ да я откриеш, да я уловиш за ръката и да я помолиш да се погрижи за теб. Когато се явиш пред Царете на Яма трябва да притиснеш длани и да им кажеш: Аз съм малка и невинна. Родих се в бедно семейство и се задоволявах с оскъдна храна. Винаги съм пазила дрехите и обувките си и никога не съм похабила дори и зрънце ориз. Защитете ме, ако ме нападнат зли духове — изрази се точно така и съм сигурен, че Царете на Яма ще те вземат под своята закрила.

А Чен, приготвил съм супа за теб. Ще изгоря книжни пари, за да имаш какво да харчиш, а сега един свещеник пише молитва, която ще ти изпратя. Ако молитвата ми стигне до теб, ще бъдеш ли така добра да се явиш в моите сънища? Ако съдбата пожелае да водиш още земен живот, ще се моля да се завърнеш отново в майчината си утроба. А дотогава ще викам; „А Чен, татко ти е тук!“ По силите ми е само да плача и да произнасям името ти…

Скъперника Шен затихна. Реших, че е умрял, но след миг той отново отвори очи.

— Правилно ли го казах? — прошепна той. — Много пъти съм си повтарял тези думи на ум, за да се изразя точно както трябва, но сега мислите ми са объркани и се боя да не би да сгреша в нещо.