Мостът на птиците

— Имам предвид женшена — поясни Господаря Ли. — Воле, поради някакви странни причини съществува някаква тайнствена връзка между усилията ни да открием Великия корен, призраците на трите прислужници, детската игра, село Ку Фу. Възглавницата на Дракона, безсмислените на пръв поглед стихове, перата, птиците, които трябва да полетят, княз Чин, а може би и всичките князе Чин, а и само Буда знае какво още.

Изправи се и присви рамене.

— Ако въобще успеем някога да разкрием тази връзка, тя ще легне в основата на едно чудесно повествование — въздъхна той. — Хайде да отидем сега при тези монаси и да си изясним дали бихме могли да научим нещо полезно от тях.

Тримата монаси в черни одеяния вече ги нямаше, но затова пък дребният монах в пурпурното расо се оказа крайно любезен.

— Не, никога не сме съумявали ла се досетим какво е точното значение на дрънкулките и перата — каза ни той. — Озадачават ни най-много перата, защото навътре в пещерата има друга картина, на която са изобразени пера. Толкова е стара, че боята почти навсякъде се е олющила, но могат съвсем ясно да се различат перата п символът на съзвездието Орион. И за нея нямаме представа какво означава.

Очите на Ли Као заискриха.

— Воле, в древността йероглифът за съзвездието Орион се е означавал чрез знака за покрив, три лъча и числото три. Същият Йероглиф се е използвал и за означаването на женшена, особено когато към трите лъча се е добавял знакът за сърце. Тогава йероглифът се е четял и като „Сърцето на Великия корен на силата“.

Започнах да се заразявам от обхваналата го възбуда. Охотно последвахме дребния монах към отвора на друг тунел. Той свали два факела от поставките им и ни ги подаде.

— Картината ще откриете в дъното, а пък междувременно ще узнаете защо сме сигурни, че вехтошарят е бил божество — каза. — За щастие, пристигнахте тук в дъждовния сезон, когато водата в Пещерата на вехтошаря започва да повишава равнището си. Не след дълго тя ще накара каменните камбани да запеят и веднага ще разберете, че единствено Небесата са в състояние да създадат такава музика. Камъните са разположени дълбоко под тунела, обаче има странични проходи, през които ще чуете музиката съвсем ясно.

Скъперника Шен бе посещавал пещерата в сухия сезон и бе доста скептично настроен относно предполагаемите достойнства на музиката. Докато напредвахме но тесния и нисък тунел, към шума от стъпките ни се добави ромоленето на вода, блъскаща се в скали, разположени нейде вляво и под нас. Сетне водата достигна необходимото равнище и ние разбрахме, че монахът не ни бе излъгал. Музиката действително бе вълшебна.

Първо се чу звукът на една камбана. Тъкмо когато ехото му заглъхна, бе последвано от звука на друга — тих, мек и леко притъпен, сякаш се просмукваше през пчелен мед. Отговори му друга камбана, с висок и ясен звук, непълно хармониращ с предишния. Сетне безброй камбани се включиха една след друга в концерта: големи, малки, шумни, тихи, с ясен звук, с приглушен звук. Слушахме ги в захлас, докато удължените ни сенки се плъзгаха но каменните стени. Не МИ е по силите да опиша красотата на мелодията. Малко след това водата достигна меките скали п започна да тече през множеството им малки отвори. Песента на камбаните се сля със звуците, издавани от хиляда сребърни флейти, съпроводени от жуженето на милион пчели. Съчетанието от звуци бе родило толкова възвишена музика, че нашите души насмалко не се отделиха от телата ни. Пред нас се оказа страничен тунел, достатъчно голям, за да може да се влезе в него, и божествената музика се раздаваше именно оттам. Завихме по него, за да й се насладим по-пълно. По бузите на Скъперника Шен се стичаха сълзи. Той започна да тича с разперени ръце, сякаш искаше да прегърне музиката, а ние бягахме съвсем плътно до него, докато сенките ни подскачаха по стените. Внезапно един камък под крака на Скъперника Шен поддаде и чух изсвистяването на метал във въздуха.

Скъперника Шен подскочи и залитна към мен. Задържах го и се загледах глупаво в железния връх на стрелата на арбалет, стърчаща от гърдите му.

21. Молитва към А Чен

Притиснахме се плътно към пода, но нови изстрели не последваха. Притиснах ухо към гърдите на Скъперника Шен. Все още се усещаше туптенето на сърцето му, макар и съвсем слабо.

— Древната картина, за която ни говориха, бе примамка в капан — прошепна съвсем тихо на ухото ми Господаря Ли. — Акустиката на тунела позволява на монасите да подслушват всичко, което се говори в него. Когато са разбрали, че разпознахме момичетата от картината и ги свързахме с княз Чин, монасите в черно са отишли да заредят арбалета.

Внимателно повдигна факела си и го размаха и най-сетне забелязахме арбалета. Бе един-единствен арбалет, закрепен на отсрещната стена и насочен право към центъра на тунела.

— Защо само един? — промърмори Господаря Ли. Внимателно опипа камъка, който Скъперника Шен бе настъпил. Забеляза, че под повърхността на пода е поставен дълъг метален прът.