Мостът на птиците

— Воле, чух че князът при събирането на данъци винаги минава покрай тази планина. Ако картината в Пещерата на камбаните е точно такава, каквато ни я описа Скъперника Шен, интересът на княз Чин към тази местност едва ли ще е случаен.

Сетих се за по-раншните му предупреждения и се огледах боязливо, търсейки с поглед крилати змии, дълги двеста стъпки. Междувременно малката ни лодка премина през тъмния отвор на пещерата и извиках от удоволствие. Бяхме се оказали внезапно сякаш в един от красивите подводни дворци, описвани в будистките приказки. От допира със слънчевите лъчи, проникващи откъм входа, изумрудената вода в пещерата сияеше като зелен огън. Други лъчи се отразяваха в повърхността й и осветяваха каменните стени, обсипани с кристали, светещи с всички цветове на дъгата. Беше свят, обвит в сиянието на небесни дъги. От водата стърчаха и от тавана висяха най-странните скали, които бях виждал в живота си. Приличаха на копия, обаче извърнати но такъв начин, че широката им част бе разположена откъм върха. Ли Као никога не бе посещавал тази пещера, но бе чел много за нея.

— Това са звънтящите камъни — поясни, — По време на прилив водата причинява трептения, от които камъните на дъното звънят като камбани. Предизвикват у камъните, висящи от тавана, ответни вибрации, и те за зазвучават със собствен глас. По-навътре в пещерата има други камъни, образувани от мека скална порода и изпълнени с много отвори. Когато водата преминава през тях предизвиква други звуци, които се сливат с тези на камбаните. Су Тун По е написал интересен труд по въпроса. Стигнахме до дървен кей и вързахме лодката за един кол. Изкачихме се по каменни стъпала и стигнахме до основното помещение в пещерата, използвано за светилище. Очевидно, бяхме единствените посетители. От четиримата монаси, които видяхме, трима бяха в черни одеяния, а четвъртият — в пурпурни. Именно той дойде да ни посрещне. Бе дребен мъж с висок писклив глас.

— Нека Буда да ви е на помощ — поздрави той и направи дълбок поклон. — Аз съм хранителят на Храма на вехтошаря, а тези трима братя са от друг орден, разположен в съседство с нас. Ако влезете в прохода откъм лявата ви страна ще видите свещената картина, на която е изобразено божеството на Пещерата на камбаните. Картината е много древна и тайнствена, и нито аз, нито моите предшественици можем да кажем, че сме я разбрали напълно. Безспорно обаче е от божествен произход, така че живея с надеждата, че някои леи някой посетител ще успее да ми обясни изобразеното на нея. Кой знае, може би пък именно вие ще се окажете тези посетители — добави той и направи повторно дълбок поклон. — А сега ще ви помоля да ме извините, че няма да мога да ви придружа. С братята сме потънали до уши в работа. Правим проверка на счетоводните книги.

След тези думи дребният монах се присъедини към останалите, а ние влязохме в прохода, конто ни бе посочил. В дъното му съзряхме блясъка на факли, осветяващи нещо. Скъперника Шен ни го посочи с пръст.

— Това е картината, за която ви разказах — рече, а ние с Ли Као се загледахме в призраците.

По това не можеше да има две мнения. На картината бе изобразен стар вехтошар с гръб към нас и с лице към убитата девойка, с чийто призрак се бяхме срещнали в замъка на лабиринта. От лявата й страна бе другата убита девойка, призракът на която ни се бе явил на острова. От дясната и страна бе застанала трета девойка, която можеше да мине за сестра на първите две.

Ли Као извади един от факлите от постамента му и започна внимателно да разглежда картината. Дрехата на вехтошаря бе покрита с цветни перли и лотосови цветя. Подпираше се на патерица, поставена под лявата му мишница. Ръцете му бяха протегнати към девойките. В лявата ръка държеше три малки бели пера, а в дясната, миниатюрни флейта и кристална топка, също като тези, които в момента се намираха в пояса на Ли Као, както и малка бронзова камбанка. Бе очевидно, че картината е много древна. Какво обаче изобразяваше.

— Емблемите върху дрехата на куция вехтошар обикновено означават Небесата. Ако е така, автор на тази картина би могъл да бъде Ти Куай Ли. Четвъртият безсмъртен — рече замислено Господаря Ли. — Две неща обаче не се връзват с това тълкувание. Първо, на гърба си вехтошарят би трябвало да е провесил голяма кратуна. Второ, не би трябвало да се е облегнал на дървена патерица. В края на краищата, името му означава „Ли с Желязната Патерица“.

Започна отново да оглежда картината съвсем отблизо, почти допирайки нос в нея.

— От друга страна, тези емблеми могат да означават и нещо свръхестествено, включително и нечестиви свръхестествени явления — промърмори той. — Известно ни е, че две от тези три момичета са били убити, а и съм готов да се обзаложа, че и третото едва ли е умряло тихо и кротко в леглото си. Това, което ме вбесява, е че не мога да открия никакви следи от нещо, което непременно би трябвало да присъства в картината.

Погледнах го въпросително.