Мостът на птиците

Гледката бе наистина великолепна, така че изпитахме известно разочарование, след като бурята отмина и на небето се появиха отново луната и звездите. Вятърът свиреше покрай ушите ни, а далеч под нас се появи сребърният блясък на река. Бамбуковото водно конче продължаваше уверено полета си, бълвайки пламъци и дим, докато ние прекосявахме тъмночервеното небе на Китай подобно на малка искрица, чийто блясък се смесваше със сиянието на милион милиарда трилиона звезди. Скъперника Шен реши да подремне, а Господаря Ли го последва. Останах да наблюдавам сам звездите над нас и сиянието на осветената от лунните лъчи земна повърхност. Усещането за летене бе съвсем различно от това, което бях изпитвал по време на сънищата си. Ако трябва да бъда искрен, ще призная, че предпочитам полетите си насън. Тогава се чувствам като птица, носеща се по течението на вятъра и радваща се на пълна свобода. Сега бях просто обикновен пътник, наместил се в кош под няколко въртящи се перки. Мълчаливо се укорих, че съвсем по детински не съумявам да оценя както трябва едно изживяване, близо до чудото. Господаря Ли също се упрекваше за нещо, но очевидно по някаква друга причина. Говореше си насън.

— Глупак! — дочух го да измърмори. — Сляп като незрящ прилеп! Мързи те да си разчоплиш мозъка! — После се извърна и се почеса по носа. — Защо не на самия остров, а дебне на края на моста? Глупости! Безсмислена работа!

Отново замълча и аз реших, че ако сънуваше Невидимата ръка, имаше основания да бъде озадачен. Ако приемехме, че Ръката бе пазач на съкровищницата на княза, сиреч, че изпълняваше функцията на лабиринта, нямаше ли наистина да е по-логично чудовището-пазач тихо и невидимо да причаква пришълците от другия край на моста? Който и да се доближеше до съкровищата в такъв случай, щеше неизбежно да нахрани един голям и гладен паяк.

— Деца — продължаваше да мърмори Господаря Ли насън. — Игри. Глупави игри или детски игри? А малкото момче?

Въздъхна, дишането му се успокои и след малко чух единствено равномерно хъркане. Скъперника Шен също сънуваше и покрай кривия му нос се стече сълза. Бълнуваше съвсем тихо, така че се наложи да се доближа до него, за да го чуя.

— А Чен — шепнеше тон — Татко ти е тук.

Не каза нищо повече. След малко и аз заспах. Когато се събудих открих, че летим през розови и оранжеви облаци, носещи се из тюркоазеното небе. Утринното слънце осветяваше планинските върхове около нас. Ли Као и Скъперника Шен направляваха полета на бамбуковото водно конче с помощта на наметалата си. Минавахме през тесен проход, където единични вълшебни дървета простираха клоните си, опитвайки се да закачат с тях парченца от облаци, за да ги втъкат в пелената на мечтите, също като в картините на Мей Фей. Прозинах се и също прострях наметалото си. Минахме в такава близост до един остър планински връх, че не се удържах, присегнах и взех шепа сняг, чудесен на вкус. След като излязохме оттам се оказахме над прекрасна зелена равнина. От местата, където селяните изгаряха плевелите, се виеха кълба дим. Въздухът бе изпълнен о уханието на влажна пръст, дървета, цветя и трева.

По-късно през същата сутрин тръбите с огнената смес започнаха да горят по-слабо и неравномерно. Витлото намали скоростта си се снижихме в посока към малко селце на брега на широка река. Бяхме сигурни, че селяните от цялата околност се бяха събрали, за да наблюдават плавното приземяване на огнедишащата небесна птица. Бяхме тъкмо над селския площад, когато тръбите с огнената смес пуснаха за последен път няколко кълбета огън и дим, след което кацнахме без сътресения. Тълпата с широко разтворени очи зяпна тримата китайски господа, изящно облечени в набедреници и пояси, които важно слязоха от апарата с чадъри в ръце.

— Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као, и имам лек недостатък на характера — каза Господаря Ли и учтиво се поклони. — Това е моят многоуважаван клиент, Вол Номер Десет, а този господин е Старата Щедрост, известен по-рано под името Скъперника Шен. Имаме удоволствието да подарим невероятното бамбуково водно конче на вашето многоуважаемо село. Оградете го с ограда и искайте пари за вход. Уверявам ви, че ще направите състояние. А сега имайте добрината да ни насочите към най-близката кръчма, защото имаме намерение да не изтрезняваме поне седмица.

Скъперника Шен навярно щеше да пожелае да направи именно това, но плановете ни бяха нарушени. По странна прищявка на съдбата летателният апарат се бе приземил в непосредствена близост до Пещерата на камбаните. Тъй като се намирала съвсем наблизо надолу по реката, закупихме лодка и се спуснахме по течението. След два дни Скъперника Шен ни даде знак.

— Това е Планината на каменната камбана — посочи той. — В Пещерата на камбаните се влиза откъм реката, така че ще можем да влезем в нея направо с лодката.

Ли Као ме стисна за ръката.