Мостът на птиците

— А сега наблюдавайте — рече Господаря Ли. Сетне духна нежно н дланта си. Ветрилообразните листенца се завъртяха все по-бързо и по-бързо, след което семенцето се повдигна във въздуха. Подхвана го вятърът и го отнесе. То се отдалечи от нас, издигна се над върховете на дърветата, превърна се в малка точица и изчезна в далечината.

— Чан Хен си дал сметка, че наблюдава един от най-съвършените летателни апарати в света и веднага се заел е конструирането на кленово семе, способно да носи човек — продължи Господаря Ли. — Императорът великодушно му предоставил пилоти от средите на престъпниците, осъдени на смърт и не след дълго вайкащите се клетници били вързани за летателните апарати на Чан Хен и хвърляни от върховете на високи скали. Един от тях попаднал на силно вертикално въздушно течение и успял да прелети няколкостотин стъпки, но крайният резултат винаги бил неуспешен. Перките не успявали да постигнат скорост, способна да преодолее тежестта, и пилотите загивали. Известно ли ви е какво направил тогава Чан Хен.

— Невежи сме като ябълки — отговори Скъперника Шен от името на двамата.

— Великият Чан Хен смесил сяра, селитра и дървени въглища и по този начин изобретил Огнения прах — отвърна Господаря Ли. — Ние днес го използваме главно за фойерверки, но тон възлагал други надежди на него. Като му добавил смола получил вещество, което изгаряло равномерно, вместо да избухва, и запълнил с него дълги кухи бамбукови пръчки. Конструирал голяма плетена кошница и прикрепил към нея въртящ се прът. На горния край на пръта прикрепил перки с формата на ветрила, а под тях поставил колело, и което закрепил бамбуковите тръби със сместа. Императорът и всички висши сановници се събрали да наблюдават зрелище, което възприели като оригинална екзекуция. Плачещият престъпник бил завързан за седлото, след което Чан Хен запалил фитилите. Избухнал пламък, последвали го други и след това голям облак черен дим закрил цялата гледка. Когато димът се разпръснал смаяните зрители видели, че устройството се било издигнало във въздуха, като перките му яростно се въртели. Зад апарата, насочил се към една от дворцовите кули, се стелела опашка от огън и дим. Писъкът на пилота едва се чул преди апаратът да се удари в кулата и взриви с гръмотевичен шум. Императорът и сановниците ръкопляскали. После се говорело, че парченца от пилота валяли цяла седмица, но допускам, че в тези думи се съдържа леко преувеличение. Великият Чан Хен се заключил в работилницата си и след месец чертежите на най-забележителното му изобретение — бамбуковото водно конче, били готови.

На лицето на Ли Као се появи щастлива усмивка: — Разгледах тези чертежи в Академията на културата в Хинлин.

Настъпи тишина.

— Да не би да искаш да кажеш, че… — прошепна Скъперника Шен.

— Точно над нас има палмови клони, които са леки, здрави и с ветрилообразна форма — каза Господаря Ли.

— Едва ли възнамеряваш да… — понечих да възразя.

— Наоколо ни има бамбук И смола в неограничени количества. Лавата е пълна със сяра. Цял Китай е-пълен със залежи от естествена селитра и вероятно ще се намери н на този остров. Ако пък един бивш селянин като Скъперника Шен не смогне да приготви малко дървени въглищна, това наистина би ме удивило.

— Но това би било самоубийство! — възкликнах.

— Би било лудост! — извика Скъперника Шен.

— Не е задължително да се надяваме да оцелеем — съгласи се Господаря Ли. — Воле, ти ще имаш грижата за палмовите клони, смолата и бамбука. Дървените въглища са в ресора на Скъперника Шен, а аз ще се заема с търсенето на селитра и извличането на сяра от лавата. Предлагам да побързаме, защото на моята възраст всеки миг мога да издъхна от старост.

Цяла седмица след това малкият остров бе разтърсван от поредици от взривове, следвани от гневните ругатни на Ли Као. Брадата му бе проскубана и почерняла, а веждите, опърлени. Дрехите му бяха така пострадали от пламъците, че имаше вида на човек, нападнат от милион изгладнели молци. Най-сетне обаче успя да налучка правилните пропорции и да осигури равномерно горене на огнената смес в бамбуковите тръби. Ние със Скъперника Шен също се гордеехме с труда си. Кошът, който бяхме оплели от клонки, бе съвсем удобен за седене, а перките се въртяха много красиво върху бамбуковия прът. Бамбуковото колело, на което бяха прикрепени тръбите, бе добре балансирано. Макар и да не разполагахме със спирачно устройство, надявахме се да успеем да контролираме полета като изменяме центъра на тежестта на кота.

— Това, разбира се, е лудост — казах, влизайки в него.

— Идиотизъм — съгласи се Скъперника Шен и ме последва.

— Изгубили сме ум и разум — рече, Ли Као и запали фитилите.

Скочи в кошницата, а аз покрих очите ся с ръце и зачаках смъртта. Тръбите започнаха да бълват огън и кошът се разтрепери. Колелото започна да се върти и перките засъскаха. През образувалия се облак от гъст черен дим успях да забележа, че тревата под нас се бе слегнала от вятъра.

— Издигаме се! — изкрещях.

— Падаме! — извика Скъперника Шен.