Мостът на птиците

— Уф! — въздъхна Скъперника Шен. — Не ме интересува колко отдавна е станало всичко това. Ще ми се да се махаме оттук.

И на мен ми се щеше същото. Изкачих се до горната част на стената и се огледах.

— Виждам оазиса! — извиках. — Зад двореца има езеро от лава, така че ще трябва да се опитаме да стигнем до оазиса през страничните улици.

Изпълнението на тази задача обаче не се оказа лесно. Няколко пъти пред нас се изправяха прегради от обгаряща пара или от бълбукаща лава, така че ни се наложи доста да заобикаляме. Не бяхме единствените, сблъскали се с такива премеждия, Почти всички странични улици бяха осеяни със скелети, сдъвкани заедно с безполезната броня.

Проверявахме улица след улица без всякакъв успех н накрая се оказахме в непосредствена близост до мястото, откъдето бяхме тръгнали. Ли Као погледна огромните бронзови порти и остатъците от моста и сви рамене.

— Може би ще е по-добре да излезем оттук и да видим дали няма някакъв мост откъм страната на оазиса — кача тон.

Направихме крачка напред и изведнъж застинахме вцепенени. Тези порти тежаха тонове. Нищо не ги докосваше, но бяха започнали да се затварят! Накрая се захлопнаха с отвратителен метален звън и върху обсипаната със сол повърхност до тях се появи следа. На мозъка ми му бяха потребни няколко секунди, за да повярва в това, което виждаха очите ми. Гледах отпечатъка на огромен пръст, следван от четири други, подир които имаше следа от нещо влачещо се. Към нас се прокрадваше огромна невидима ръка, образувана от ужасните пръсти!

Скъперника Шен и аз бяхме вцепенени от ужас. Господаря Ли обаче бързо се обърна и огледа отново плетеницата от улици.

— Воле, вдигни ни! — рече бързо.

Хванах Господаря Ли с едната ръка, а Скъперника Шен с другата, и ги повдигнах. Господаря Ли веднага взе в ръка драконовото украшение, висящо на верижката на врата ми. Пръстите му лесно откриха мястото, където Драконът бе спрял, след като ни показа спасителния път в съкровищницата.

— Трябваше веднага да съобразя, че това място е един втори лабиринт — каза мрачно. — Завий във втората улица отдясно. При това бих те посъветвал да побързаш.

Макар и да носех на плещите си двама души се понесох с такава скорост, че и тибетски снежен леопард трудно щеше да ме настигне. Невидимата ръка обаче почти успя да го стори. От начина, по който нейната приплъзваща се длан оставяше следи върху солното покритие стана ясно, че огромните и невидими пръсти бяха само на двадесет или тридесет стъпки от нас.

— Първата вляво! — изкрещя Господаря Ли. — Втората вляво!… Четвъртата вдясно!… Третата вляво!… Първата вдясно!…

Задъхах се, докато прескачах локвите от разтопена лава и заобикалях обгарящите гейзери, но най-накрая видях върховете на зелени дървета. Драконът ни бе отвел до оазиса. Наложи ми се обаче внезапно да спра.

— Дано Буда се смили над душите ни! — изкрещя Скъперника Шен.

Пред нас, точно пред лицата ни, наистина се намираше прекрасният зелен оазис. Бе обграден обаче от ров, изпълнен с бълбукаща лава. Над него се издигаше тесен каменен мост, по който можеше да стигнем до оазиса. Невидимата ръка обаче ни бе пресекла пътя. Мостът бе твърде тесен, за да може чудовището да премине през него, но точи факт щеше да ни бъде от полза единствено в случай, че бяхме от другата му страна. Наблюдавах с ужас движението на солта на земята пред моста. Солта се разхвърча и след това Ръката на Ада бързо се устреми към нас, затваряйки ни пътя към оазиса.

На края на рова се виждаше единствената оцеляла сграда, която бяхме видели в града, вероятно наблюдателна кула, висока и тясна, леко наклонена и напукана. Безцеремонно пуснах Ли Као и Скъперника Шен на земята, бързо отидох до кулата и я натиснах с цялата си тежест. Кулата се наклони. След това натиснах с още по-голяма сила, от тази, която притежавах, и изведнъж чух силен трясък. Реших, че гръбначният ми стълб се е счупил на две, но всъщност бях строшил една от носещите греди на кулата. Високото съоръжение се превърна в купчина камъни, които бавно се срутиха в рова.

Лавата бе почти толкова гъста, колкото и камъните, така че те започнаха да потъват много бавно. Сграбчих отново Ли Као и Скъперника Шен, след това се засилих по края на рова и скочих. Краката ми докоснаха първия камък, от който се прехвърлих на следващия. Сандалите ми започнаха да димят, а белите ми дробове се разраниха от димящата сяра, докато скачах от камък на камък. Последният вече почти бе потънал. Отправих молитва към Великия господар на нефрита и след това скочих. Сетне последваха нови молитви и нови скокове. Великият господар очевидно чу молитвите ми, защото най-сетне се приземих с лице в зелената трева.

Спомням си, че в един момент Господаря Ли и Скъперника Шен крещяха нещо в ушите ми и ме тупаха по гърба, докато светът се въртеше пред очите ми. Стори ми се, че пропадам в бездънна дупка. След това усетих хладина и покой и ме обгърна мрак.

19. Бамбуковото волно конче