Мостът на птиците

Дойдох в съзнание и видях, че Ли Као ми се усмихва. Скъперника Шен поднася кратунка с вкусна изворна вода към устните ми. Тя веднага ме съживи. След малко се изправих и огледах малкия оазис, който очевидно някога е бил използван като парк за отдих.

Разнообразието на дърветата и храстите, докарани от всички краища на империята, бе изумително. Някога в този парк по клоните на дърветата са били закачани сребърни звънчета, книжни фенери са светели в нощта като светулки, а по алеите са се разхождали влюбени, уловени за ръка. Сетне бяха последвали ужасното изригване и Невидимата ръка. Зачудих се какво ли голямо престъпление бе извършил този град, че да заслужи такава участ, но съобразих, че всъщност не ми се иска да узная това. Извърнах се и изтръпнах, когато видях как от другата страна на моста невидими пръсти сърдито ровят из солта. Ръката ме очакваше.

През полянката, обрасла с диви цветя, добре оформена пътека водеше към пагода, чийто бронзов покрив се виждаше отдалеч, проблясвайки на лъчите на залязващото слънце. Когато я наближихме разбрахме, че е избягнала разрушението, защото бе построена почти изцяло от камък. Единствено дървените врати бяха изгнили. Слънцето потъна отвъд хоризонта, но луната вече бе изгряла. Лъчите и прекосиха отвора, където някога бе имало врата, и докоснаха нещо, което замъждука. По бузите на Скъперника Шен започнаха да се стичат сълзи като видя купчината съкровища, по-голяма от тази в замъка на лабиринта.

— Вече съм излекуван! — нададе радостен вик. — Когато гледам цялата тази плячка усещам, че пръстите ме сърбят единствено за перли и нефрит, и то защото бич искал да ги даря на Лотосовия облак.

Ли Као се обърна към мен и погледите ни се срещнаха. Кимнахме си с разбиране. Двамата инстинктивно бяхме погледнали върха на купчината в търсене на сянката на призрак, и тя вече се беше появила. Бях набрал опит и този път с лекота дръпнах призрачното одеяло над главата си.

Гледах същия призрак! Всъщност не същото момиче, а друго, обаче облечено в същите древни одежди и с петно от кръв на същото място, където острието на нож бе проболо сърцето и. Отново разбрах, че явяването и пред нас й струва огромни усилия и повторно ме обля вълна от страдание.

— Проявете милост към невярната прислужница — прошепна. — Нима хиляда години не са достатъчни за моето наказание? — призрачни сълзи се стекоха по бузите му. — Кълна се, че не си давах сметка какво върша! — изплака. — Смилете се над мен и разменете това срещу перото. Птиците трябва да полетят.

След тези думи изчезна.

Скъперника Шен не бе видял нищо и заради това погледна с изумление удивените изражения на лицата ни. Изкачих се до върха на купчината и след малко се върнах оттам с нефритово ковчеже, еднакво с предишното. Отворих капака и извиках от отчаяние.

Вътре се намираше не Сърцето на силата, което трябваше да притежава най-голяма лечебна мощ, а две малки коренчета. Предполагаше се, че това са ръцете на Великия корен. Щом краката му не се бяха справили с отровата, какво можеше да очакваме от ръцете. От силното ухание на женшена очите ми се насълзиха и обърнах кутията с дъното нагоре. От нея изпадна още нещо.

Ли Као коленичи и огледа с интерес малка кристална топка, с размери като тези на флейтата.

— Скъпернико Шен, бих те посъветвал да приседнеш и да се подготвиш за наблюдението на едно доста необичайно явление — каза той мрачно. След това наплюнчи ръката си, присегна към топката и внимателно я разтри.

В недрата на топката се появи странно сияние. Тя започна да расте, докато придоби диаметър от няколко стъпки. След това сиянието започна да се засилва и след малко и тримата извикахме от почуда, когато видяхме в топката да се появява образ. Последва го и звук.

Наблюдавахме вътрешността на спретната малка къщичка, където стара дама подремваше върху един стол. Чувахме тихото й похъркване, шумът от кокошки и прасета, и ромоленето на поток. Чуваха се още птичи песни, ленивото бръмчене на пчели и шумоленето на листата на дърво, което вятърът потриваше в прозореца.

По пода премина мравка, помъкнала троха хляб. Една хлебарка я забеляза и тръгна подпре й. От една дупка подаде главата си плъх и хукна подир хлебарката. След това към плъха се втурна котка, преследвана от куче. Цялата процесия се струпа под стола на старата дама и го катурна. Тя приседна и разтри очи, а след това от устата й се разля поток от селски ругатни. След това взе метла и започна да преследва кучето, което преследваше котката, която преследваше плъха, който преследваше хлебарката, която преследваше мравката с трошицата хляб.