Мостът на птиците

— Не, разбира се, велики Буда! Богатството ми бе толкова голямо, че на клетото момиче му бе необходим почти месец, за да ме докара до просяшка тояга. Е, разбира се, и късметът си каза своето. След като Лотосовия облак пропиля безбройните ми сандъци, пълни с жълтици, успях да получа съвсем добра цена за осемте си дюкяна, за шестте си къщи, за каляската си, за носилката си, за коня си, за трите си крави, за десетте си прасета, за двадесетте си кокошки, за осемте си свирепи кучета-пазачи, за седемте си полугладни слуги, за… Мило мое момче, спомняш ли си моята млада и красива наложница?

— Много образно — отговорих.

— Е, извадих късмет с нея, тъй като успях да си купя още три дни от благоволението на Лотосовия облак като продадох Хубавата Пин на един бързо напредващ в кариерата млад съдържател на публичен дом. И Хубавата Пин извади късмет, защото един от клиентите й се влюбил в нея и я взел за своя трета жена. Сега непрестанно я обсипва с подаръци и обич, нещо, което така и не получи от мен. Клетото момиче, отнасях се така ужасно с нея! — въздъхна Скъперника Шен. — Тогава не бях човешко същество, в същинския смисъл на думата, защото все още не бях срещнал Лотосовия облак.

— Всичко това е крайно интересно — каза Господаря Ли. — А какво направи, след като продаде всичко?

— Как така какво? Заех се с разбойничество, разбира се. Особено се гордея с успеха си по време на Фестивала на драконовите лодки. Сетих се, че фестивалът, зародил се в памет на духа на Чу Юан, който се удавил в знак на протест срещу корумпираното управление, не след дълго се изродил в обикновено професионално състезание по гребане, на което се залагаха големи суми. Видях къде е корабът, на който се бяха качили висшите сановници и най-големите комарджии, и се запътих право към него, вървейки по повърхността на водата. Естествено, бях стъпил на кокили, при това облечен в точно копие на древен церемониален костюм от времената на Чу Юан, Бях си залепил дълга черна брада, а в ръката си държах жезъл.

— Нечестиви кучета! — изревах. — Осмелили сте се да превърнете деня на достойната ми смърт в спортно събитие, така ли? Сега ще намерите гибелта си сред огън, тайфуни и земетресения! — Гледката навярно ще да е била много впечатляваща. Аз преди това си бях намазал главата със защитен мехлем, а брадата ми беше просмукана със смола. След като произнесох тези думи, запалих брадата. Тогава пътниците от комарджийския кораб, виждайки как към тях приближава по водата самия Чу Юан с огнено сияние около лицето вкупом наскачаха във водата. Аз пък прерязах въжето на котвата, качих се на палубата и отплавах с всичките пари. Похарчих ги до стотинка за купуването на бисери и нефрит, но стражата ме залови, преди да успея да ги подаря на Лотосовия облак. Затова сега съм и тук, при вас.

Ли Као се обърна и ме погледна.

— Какво излиза? Че този щастлив и жизнен човек, отгоре на всичко и талантлив разбойник, е Скъперника Шен, така ли? Воле, започвам да мисля, че това преображение се дължи на някакво вълшебство.

След това се обърна към Скъперника Шен л любезно се поклони.

— Нека си спестим титлите — каза той. — Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као, Имам лек недостатък на характера. А това е моят уважаван клиент. Вол Номер Десет. Захванали сме се за една важна работа, така че ще трябва да избягаме от тази кула колкото може по-скоро. Ще ни сториш чест, ако имаш любезността да ни придружиш.

Скъперника Шен се просълзи.

— За последен път съм получавал покана да придружа някого преди четиридесет години — изхълца той. — За съжаление, да се избяга от тази кула е невъзможно.

— Все ще възникне някаква възможност за това — отвърна уверено Господаря Ли.

Оказа се прав, макар че когато тази възможност се появи, той бе изненадан не по-малко от мен. Чу се глъчка пред портите на двореца, в двора му нахълта тълпа и поиска да види губернатора. Губернаторът излезе в компанията на любителя на бодливи прасета, след което от тълпата се отделиха един разгневен селянин, една крава м двама господа от ниско потекло. Глъчката достигна до нас, така че успяхме да разберем какво се е случило.

Селянинът чул някакъв шум откъм ливадата и когато отишъл да провери какво става, видял плешив господин, коленичил до една от най-хубавите му крави и обгърнал почтително един от предните и крака. Един дебел господин, носещ малко погребално ковчеже, плачел, та се късал. След това се извърнал към селянина и поплакал малко на рамото му. Сетне се посъвзел и му разказал една удивителна история.