Мостът на птиците

— Ще те наричам Дебеланко — каза му. Въздъхнах и тъжно се спуснах по въжето.

— Значи, Дебеланко — повтори Господаря Ли. — Воле, далеч съм от мисълта да се меся в твоите работи, но изглежда при създаването на по-близка връзка с Лотосовия облак възникват някакви неудобства.

— Обичам я както преди — въздъхнах.

Ли Као ме потупа успокоително по рамото.

— Поне никога няма да си самотен. Заедно с другите и почитатели бихте могли да провеждате ежегодни конференции. Може би помещенията, където императорът държи слоновете си, ще ай свършат работа. Ако пък се окажат тесни, винаги бихте могли да наемете някоя осиромашала провинция. Чух, че в провинция Хуа тази година оризовата реколта била направо жалка. Уверен съм, че селяните ще се зарадват, ако им погостуват шестдесет или седемдесет хиляди души с пълни кесии. Впрочем, говоря глупости, дотогава всичките ще сте останали без стотинка.

— Велики Небеса! — изкрещя дебелакът над главите ни. — Някой е вързал въже за крака на леглото ти!

— Въже ли? Какво въже? — понита Лотосовия облак.

Простакът с пепелявото лице отиде до прозореца и надникна надолу. При тези обстоятелства не можехме да направим друго, освен да му се усмихнем дружески И да му махнем с ръка. Губернаторът на провинцията ни посочи с пръст и изкряка.

— Крадци! Не се бой, мила моя, за щастие, взел съм верния си меч.

След това негодникът преряза въжето.

Докато летяхме към двора успяхме да огледаме панорамата, разстилаща се под нас. В друга част на двореца приключваше някакъв банкет и заминаващите си гости се качваха на своите каляски и носилки. Под нас се оказа една от последните, така че се приземихме право върху корема на един изключително дебел човек. Отскочих от него и паднах встрани, върху чакъла. Ли Као, като много по-лек от мен, продължи да подскача върху корема му като топка. От това вечерята на дебелака се изля като фонтан във въздуха.

Вечерята е била от супа от гълъбови яйца и тестени топки, семки от шишарки, патешки езици, пържени в сусамово масло с гъби и бамбукови стръкчета, патици, най-малко три на брои, пълнени с калмари и задушени в тесто, паякообразни раци киснати в сладко бяло вино, агнешки бъбречета задушени с кълцани бадеми, медени питки, захаросани плодове, стафиди, зелен чай, вино от сливи, тоник от маргаритки, помагащ за храносмилането, тоника на Седемте ухания и Огнения тоник. Вечерята бе последвана от хълцания и две ръце стиснаха Ли Као за врата.

— Къде дянахте моя сандък с компаси? — извика любителят на бодливи прасета.

17. Едно вълшебно преображение

В известен смисъл навадихме късмет. Княз Чин бе продължил данъчния си поход е компанията на Ключовия заек, а Лотосовия облак щеше да се присъедини към тях след седмица, В отсъствието на княза провинциалният губернатор ни издаде една много милозлива смъртна присъда. Бе раздразнен от това, че бяхме забавили вмъкването му в леглото на Лотосовия облак. Сами изберете как точно да напуснете този свят! — изкрещя ни той.

След това бяхме отведени в помещението под покрива на най-високата кула и вратата му бе зазидана. Бе ни оставен избора мъчително ла умрем от глад или да скочим през прозореца и да се разбием в паважа на сто стъпки под нас. Приседнах натъжен и прикрих лицето си с длани. Колко време още щяха да оцелеят децата? Два месеца? Три? Бдителните монаси, които абатът щеше да остави на пост на покрива на манастира, напразно щяха да ни търсят с поглед. Господаря Ли и Вол Номер Десет нямаше да се завърнат с остатъка от Великия корен на силата. Плаках, но по едно време дочух някакви звуци. С чувство па възродена надежда видях, че войниците разпечатват вратата.

Надеждата ми веднага угасна след като разбрах, че я бяха отворили единствено, за да вкарат при нас още един осъден на смърт. Господаря Ли видя насреща си две малки свински очички, гол и петнист череп, крив нос, подобен на папагалова човка, провисналите бърни на камила и големи слонски уши, от които стърчаха гъсти кичури груби сиви косми.

— Желаете ли да закупите една коза? — попита Господаря Ли и любезно се поклони.

За наше учудване Скъперника Шен започна да ни прегръща с радостни викове.

— Какво щастие! — извика. — Бях се побоял, че няма да ми се представи възможност да изкажа лично благодарността си на своите благодетели!

— Благодетели ли? — попитах.

— Благодарност ли? — понита Господаря Ли.

— Да, затова, че ми спасихте живота! — извика Скъперника Шен. — Ако не бяхте вие. Ключовия заек нямаше да разбере истинските размери на богатството ми. Ако не бе разбрал истинските размери на богатството ми, нямаше да ме покани на чай. Ако не ме бе поканил на чай, все още щях да бъда най-стиснатият и жалък скъперник в цял Китай. Лотосовия облак направи от мен нов човек — приключи гордо той.

— Я нека видя дали ще успея да отгатна — каза Ли Као. — За една седмица ли те разори?

Скъперника Шен гордо се изпъчи.