Мостът на птиците

Чудовищният паметник на земната власт се разпадаше. Могъщите му крепостни стени се топяха подобно восък, гигантските каменни блокове се разлетяха кат песъчинки, а огромните стоманени порти бяха разкъсани като гнили дрипи. Железните кули се превърнаха в тиня, подвижните мостове изпопадаха в рововете и водата в тях, превърнала се в пенлив сребрист поток, изтече в морето. Огромният каменен хълм се напука и разчупи на части, тунелите и стаите за изтезания се срутиха и скриха завинаги под развалините си ужасите тайни на княз Чин. Нейде в глъбините на лабиринта страшният тигър изрева за последен път.

Огромен облак от прах и късчета развалини засенчи луната и след малко върху града на княза заваляха камъни и парчета стомана. Сетне могъщ повей на вятъра прочисти небесата и прашният облак изчезна яко дим. Загледах с почуда замъка на лабиринта и видях това, което вие ще видите и днес огромна купчина развалини, разпилени по върха на един хълм до Жълтото море.

Очите на Ли Као блестяха от удоволствие, когато ме докосна по рамото.

— Човек не бива да се смущава дори от такива величествени гледки, Воле, Освен това, ако не греша, предстои ни да видим нещо още по-забележително. Чуваш ли нещо?

Първоначално шумът ми се стори много слаб и далечен. Сетне се засили и се превърна във величествена песен на радостта. Милион птици, не, милиард, трилион, не, всички птици на Китай, включително и тези, на които се бе наложило да избягат от клетките си, се бяха събрали на едно място и летяха откъм луната към своята Принцеса. Уличните тълпи се разпръснаха, надавайки ужасени писъци, докато дърветата и храстите се изкривяваха под тежестта на безброй криле и крилца, а въздухът се изпълни с пърхането им. Някои пищящи сановници заприличаха на букети, а бягащи разбойници се превърнаха в подвижни цветни украшения.

Най-могъщата от птиците, великият Феникс, водеше останалите. Горящата корона от пера на главата му наподобяваше падаща звезда. Подире му летяха Орелът и Албатросът, царе на земните и морските пиши. Следваха ги Бухалът, княз на нощните птици. Чучулигата, княз на дневните птици. Лебедът, княз на речните птици. Жеравът, княз на блатните птици. Папагалът, княз на горските птици. Буревестникът, княз на птиците на стихиите. Гарванът, княз на мъдрите птици — всъщност, няма защо да ги изброявам всичките. Окълвания Хо с лекота щеше да възпроизведе целия им списък, заемаш двадесет страници. Чад птичите командири летеше пернатото войнство. Въздухът ухаеше от свежата миризма на зелените клонки, които птиците носеха в ноктите си.

Короната на главата на Лотосовия облак блестеше по-силно от короната на Феникса. Тя нададе още един вик и могъщият Ястреб, княз на бойните птици, мълчаливо слезе от небето и кацна в градината. Бе голям като кон, шиповете на краката му блестяха като саби, а мъдрите му старчески жълти очи бяха изпълнени със сиянието на димящи факли. Лотосовия облак се затича към него, обгърна шията му и притисна лице до главата му. Известно време застина неподвижно, а сетне се изправи, при което пролича царствената и осанка. После отправи поглед към двамата достолепни господа, които все още се таяха под масата. Усетихме се как неволно изпълзяваме от скривалището си и послушно тръгваме към градината. Принцесата на птиците с царствен жест ми подаде Великия корен на силата.

— Кръстницата ми желае да ви придружи — каза тя тихо. — Много е страдала в последно време и се моли на боговете да и позволят да изпълни успешно задачата си В село Ку Фу, за която е била призвана още от деня на раждането си. Там ще ви отведе Ястребът, единственото живо създание, с чиято помощ можете да стигнете навреме.

След това се извърна към Ли Као.

— А пък за теб имам послание, чийто смисъл не разбрах — рече му тя простодушно. — Великия господар на нефрита заръча да ти предам, че ще запази за теб място в съзвездието Скорпион. Там ти ще властваш в качеството на червената звезда Антарес, която е под знака на лисицата. Всичко това при условие, че не се опиташ да му продадеш дялово участие в мина за горчица.

— Аман от условия! — изръмжа уж сърдито Господаря Ли, но му пролича съвсем явно, че е много доволен от чутото.

Лотосовия облак даде знак с ръка на Ястреба, той се приведе и ние с Ли Као послушно се покатерихме на гърба му. Лотосовия облак се наведе към мен и нежно докосна бузата ми с устни.

— Няма да те забравя никога — прошепна ми. — Няма да те забравя до края на вечността.

След това Принцесата направи крачка назад и за последен път видях невероятната й усмивка. Даде знак с ръка, величествените криле се размахаха веднъж, дваж, и след това князът на бойните птици се устреми към висините. Крилете на Ястреба се движеха с такава скорост, че бяха станали невидими. Господаря Ли и Вол Номер Десет започнаха въздушното си пътешествие през нощното небе на Китай.