Мостът на птиците

Още една долина изчезна под нас, последваха я хълмове и река и се оказахме над склона на друг връх. С Господаря Ли изкрещяхме почти едновременно.

— Но нали те вече заплатиха за глупостта си? Телата на трите прислужници все още плуваха върху водите на Езерото на смъртта. Ястреба ни погледна.

— Приживе бяха неверни, но след смъртта си проявиха невероятна преданост — рече князът на бойните птици. — Съдиите на Ада бяха известени за доблестта им и точно сега Царете на Яма взимат решение по техния случай.

Видяхме как телата се превърнаха в прах и изпитахме неописуема радост, когато Снежната гъска, Малката Пин и Есенната луна прелетяха покрай нас, за да се присъединят към господарката си в Небесата.

Могъщото сърце продължи да тупти силно под краката ни и Ястреба не прекъсна устремения си полет. По едно време Мостът на птиците остана далеч над нас и въобще цял Китай изчезна от погледа ни. Очите ми се просълзиха от силния вятър, не виждах нищо и се уплашех за живота си. Близо час изгубих представа къде се намираме, докато в един миг вятърът довя до ноздрите ми стотици познати миризми. Ястреба забави полета си, отворих очи и видях как той отдава почит с криле пред наблюдателната кула на Възглавницата на Дракона. Доближихме манастира, върху чиито покрив се бяха накачили монасите и ни наблюдаваха с почуда. Сетне се чу камбанен звън. Ястреба се сниши н кацна плавно в двора на манастира.

Ли Као и аз слязохме от неговия гръб н направихме дълбок поклон. Князът на бойните птици ни погледна с жълтите си задимени очи.

— Няма да ви казвам сбогом Гарванът ми каза, че съдбата отново ще ни събере в деня на великата битка с Бялата змия в Тайнствената планинска пещера на ветровете. Гарванът никога не греши рече Ястреба. Крилете му изпляскаха веднъж, дваж, и сетне отново полетя в небесата, за да се завърне при моста и неговата принцеса.

Заедно с Ли Као бързо се отправихме към лечебницата, където вече ни очакваше абатът. Личеше му, че е почти сломен от изтощение. Бе ни достатъчен и един поглед, за да разберем, че децата са на ръба на смъртта.

— Открихме Великия корен! — извиках. — Господаря Ли откри Царицата на женшена и тя се съгласи да ни помогне!

Господаря Ли и абатът се заеха веднага с подготовката на стъклениците, докато аз преминах покрай всички легла. Доближавах корена до лицата на децата, назовавах ги по име и им говорех. Възможно е това да ви се стори глупаво, но си спомних, че историята на Нефритовата перла бе започнала в момента, когато Царицата на женшена се бе смилила над едно изгубило се дете. За децата от моето село можеше също да се каже, че се бяха изгубили. После дотърчах при Господаря Ли и с почтителен жест положих корена в първата стъкленица.

Не ми е по силите да опиша уханието, което се разнесе, когато Ли Као най-сетне махна стъкленицата от огъня и повдигна капака и. Ще ви кажа само това, че старата баба Хо, която без да ще вдъхна част от парата, захвърли веднага бастуна си и оттогава не го е използвала. Абатът и Господари Ли започнаха ла разпределят дозите — но три капки на език.

Личицата на децата поруменяха. Дишането им стана но-дълбоко, след малко седнаха, отвориха очички и се озоваха в собствения си таен свят, света на криеницата.

След втората доза, отново от по три капки, всички усмихнати детски личица до едно се извърнаха към Възглавницата на Дракона. „Нефритова табла, шест, осем с гребла, горещ от огън нажежен, нощ, светла като ден, студен от огън от блато, първо сребро, сетне злато!“ запяха детските гласчета.

След поемането на трепна н последна доза почти не остана лечебна течност. Децата внезапно престанаха да пеят и се вцепениха. Очите им застинаха невиждащи. Никои от присъстващите не посмя да си поеме дъх. Манастирът потъна в пълна тишина до момента, кота то Големия Хоп не можа да се удържи. Отиде до сина си и размаха ръка пред ококорените очнчкн на момченцето. Нищо не се случи.

Големия Хон падна на колене и главата му потъна с ридания в скута на детето.

Господаря Ли е убеден, че истинската история за Моста на птиците е прекалено груба, за да се хареса на жреците и дворцовите евнуси и че непременно ще бъдат измислени деликатни и благочестиви легенди за изключителното събитие, смаяло цялата империя в седмия ден от седмата луна на Годината на Дракона (640 г, преди Христа). Той смята още, че сигурно ще измислят някакъв фестивал за влюбените, в който ще прославят кротка малка богиня, която развява рокля без шевове, и кротък малък бог, който дои кравите, а няколко свраки ще се включат за комичен колорит. Може би ще стане точно така, но ние, жителите на село Ку Фу в долината Чо, ще продължаваме да тачим и славим мига, когато Царицата на женшена пое отровата „ку“ в своето сърце. Малкия Хон примига и погледна баща си.

— Защо плачеш, татко? — попита момчето.

Нейно Величество започна да набира смелост и развихри цялата си мощ. Децата едно след друго примигаха, сякаш се опитваха да почистят паяжини, оказали се пред взора им, и започнаха да питат родителите си защо плачат. Децата бяха много отслабнали.