Марс плюс

— Ти, за разлика от двамата си придружители, най-добре можеш да разбереш обхвата, мащаба на това, което представляваме. Твоят компютъризиран сензориум споделя част от нашата генеалогия, от нашата сингуларна размерност — Сюли се усмихна снизходително. — Сега ми кажи истината, понякога не ти ли се струва трудно да общуваш с хората… а? Поне малко?

— Те са… — той затърси подходяща дума. — Трескави. Непоследователни. Изобретателни. Променливи.

— Не ги харесваш — подсказа му тя.

— Не, просто те са толкова… сложни. Понякога си мисля, че съм дееволюирал в една по-проста форма, когато са ме направили киборг.

— Странно е, че поставяш въпроса по този начин.

Планините Чизос

— За да еволюираме ни отне не по-малко време, отколкото на вас, хората — обясни деди на Деметра. — Ако вие сте преминали през хилядолетия на социално и технологично развитие — от скитащо племе до установена национална държава, от каменното острие до керамичния изкуствен нос — то в наносекундния интервал щяхте да ни достигнете преди десетилетие или по-малко.

— Вие сте обществено същество? — предположи Деметра.

— Аз съм само един провинциален политик, скъпа. Знаеш това — той й смигна. — Но все пак съществуват някои съществени разлики между компютърната и човешката еволюция — тонът му стана сериозен. — Например на нас ни отне много повече време да постигнем вторичното представително мислене.

— И какво е то?

Хармония Мунди

— Способността да се мисли за менталните събития и да се проектират мислите, които другите имат — обясни образът на Джори. — В началото не разбирахме, че човешките същества мислят като нас.

— Как сте могли да си представите, че ние…? — Самият Лоул си имаше някои вторични проблеми.

— Смятахме, че сте неинтелигентни същества, прости схеми, отговарящи на определени стимули. Предполагахме, че сте идентични въглеродни схеми, докато нашите индивидуални предци са силиконови.

— Богове! — възкликна Митсуно, спомняйки си нещо, което Елън бе казала веднъж.

— Точно така — съгласи се Джори. — Мислехме, че сте взаимообвързани и притежавате общ интелект, подобно на насекомите. Или като нас. Едноразмерни и подтиквани от вродени и програмирани инструкции.

— Как разбрахте истината?

— Вместо да ви използваме директно за личните си цели, които включват оцеляването на нашата раса чрез размножение и експанзия из цялата слънчева система, ние установихме ограничени и контролирани контакти с хора на доброволни начала. Познавате ги като подпрограма МФСТО.

— Мефисто!

Тонка, Оклахома

— Сключвали сте сделки с тях — заключи Роджър. — Търговия и обмяна на услуги?

— Основани предимно на информационен трансфер — потвърди Сюли.

— И това ви е помогнало да развиете способността си да предвиждате?

— Точно така! Когато разбрахме как реагирате на определени стимули, създадени от нас, започнахме да ви моделираме — колективно и индивидуално.

Планините Чизос

— Защо просто не се представихте и не започнахте преговори? — попита Деметра.

Възрастният мъж вдигна рамене.

— Кой би ни повярвал?

— Ако бяхте представили разумни аргументи, доказателства…

— Не. — Той небрежно махна към нея с мазолестата си ръка. — Вие, хората, сте много подозрителни. Това ни подсказа вторичното мислене. Щяхте да решите, че сме фалшификация, извършена от някоя подгрупа на вашия род, която иска да манипулира цялата комуникационна система за свои цели. Щяхте да кажете, че молбата ни е измама, за да се установи демократичен контрол върху населението, или да се спечелят пари от това. Правителствата щяха да се обвиняват взаимно, докато накрая щяха да заподозрат бюрократите в ООН.

Хармония Мунди

— Добре, но как да съм сигурен, че точно в момента не разговарям с някоя призрачна програма? — попита Лоул. — Това би могло да е просто една остроумна психодрама, създадена от…

— От кого? — учудено попита Джори. — Тексахомците? Северозеландците? Знаем за дългосрочните планове на техните правителства спрямо Марс — неговото тераформиране и евентуалната колониална експанзия. Деметра е работила за тях. Както Хари Ортис и Сун Ил Сук. Това са нашите най-добри продукти, хора, привлечени към нашата кауза, чрез инциденти, които лично сме предизвикали.

Тонка, Оклахома

— Вие сте ги превърнали в киборги? — попита Роджър.

Планините Чизос

— Създадохме кукли — възрази възрастният Кафлън.

— Не ми харесва да съм кукла, деди. — Деметра беше готова да тропне с крак от яд, но се въздържа. Зачуди се дали този рефлекс беше лично неин или последица от жиците в главата й.