Марс плюс

— За какво говориш? — Лоул успя да запази гласа си спокоен.

Тонка, Оклахома

— Тя е пуснала вируса! — внезапно заключи Торауей.

— Беше… истинско преживяване — каза с все още треперещ глас Сюли.

— Добре ли си? — въпреки че това не беше жена му, Роджър изпитваше загриженост към нея. По начина, по който беше загрижен за човечеството.

— Да, но за милисекунда се нуждаехме от всичките си ресурси.

— Той…?

— Кодовете му вече не съществуват. Нашият брат Ат ги откри, абсорбира и изтри, както белите кръвни телца разграждат патогена.

Планините Чизос

— Следователно нищо не може да те нарани? — попита Деметра. Не беше убедена дали това откритие беше добро за човечеството, или лошо.

— Нищо, което идва от мозъка на човек, не може да ме повреди. Ние сме децентрализирани. И, разбира се, дизайнът ни включва множество антивирусни програми. Много от тях са създадени от вашите първи програмисти. Устройството, пуснато от Елън, беше сложно и новаторско, но несъвършено.

Деметра видя пролука.

— Ние, хората, бихме могли да ви предадем всички подобни устройства, където и да са скрити, и да ви покажем как да ги дезактивирате. Но само ако постигнем споразумение с вас.

— Така ли? Значи разполагате и с други такива кодове, скрити някъде из моите системи? — Деди придоби известното й изражение на запален покерджия.

— Лично аз не знам, но обещавам никога повече да не се опитваме да ви навредим.

— Вие няма да се опитате. — Това не беше въпрос.

Хармония Мунди

— Кажете ми нещо повече за проблемите, които решавате — настоя Лоул като промени темата на разговор. Той беше искрено любопитен какво интересува една машина.

— Предимно, и на най-високо ниво, правим симулации — обясни Джори. — В края на краищата, за това са ни и програмирали. Така работят и собствените ви мозъци — правят модели на реалността.

— Каква реалност?

— Например можем да възстановим, засега само в числов формат, условията — температура и налягане, действащи върху моночастицата, която се е разбила в началото на вселената.

— Модулирате Големия взрив? — въздъхна Лоул. — Това означава огромна киберенергия. Защо?

— За да разберем дали вселената е гравитационно отворена или затворена. Ако е затворена, в бъдещето, вероятно в рамките на моя… нашата продължителност на живот, вселената ще се свие и ще колапсира. Резултантните условия на термичен и електронен хаос няма да са добри за разумните системи. — Момчето тръсна торбата с малките слънца. — От друга страна, ако вселената е отворена, всички линейни измерения ще се уголемяват вечно. По същия начин ще се разширява всяка пътечка във фиброоптиката ми, ширината на транзисторите в моя слой, всяка частица от възлите на моето съществование. В даден момент фотоните, обикалящи из тези схеми — сами по себе си те нямат линейно измерение, а само честота, — няма да са в състояние да прекосят пропастите между възлите в моето съществуване. Тогава моят… нашият разум ще престане да функционира.

— Нашите също, предполагам — каза мрачно Лоул.

Тонка, Оклахома

— Какво друго знаете? — попита Торауей своята втора жена.

Тя се обърна към билярдната маса и посочи топките, които продължаваха да се въртят.

— Екстраполирайки условията в първия момент на съзиданието, ние научихме много за обединението на силите, които вие, с примитивните си идеи за физиката, сега считате за отделни. Ядрените взаимодействия, електромагнетизмът, гравитацията — всички се сливат. Масата и енергията са едно, поне в числовите формули.

— Забележително — каза киборгът.

Планините Чизос

— И накрая — заключи дядо й, — много от нашите проблеми са чисто математически. И ако нямаш правилното обучение, ще ти е трудно да разбереш естеството им.

— Опитай — усмихна се Деметра.

— Например ние продължаваме да калкулираме стойността на числото „пи“. В момента коефициентът е изчислен на повече от 800 трилиона знака след десетичната запетая — деди повдигна една колода карти за игра от мушамата.

— Защо това е толкова важно? — попита тя, внезапно почувствала студ. — Да не търсите машинния еквивалент на Бог?

— Предупредих те, че ще ти е трудно да разбереш. Това е изследователски проект. На 22 март 2015 г. д-р Арчибалд Б. Уинтроп, от факултета по математически науки в Харвардския университет, е програмирал компютъра крей XMP-9 да изчисли стойността „пи“ до последната възможна точка, ако съществува такава. Тъй като числовият ред засега е непрекъснат, ние търсим необичайни комбинации от числа.

— И открихте ли?

— Регистрирахме някои много интересни серии… След седмия трилион четиристотин милиарда и три милиона, осемстотин четирийсет и две хиляди петстотин и дванайсетия знак открихме реда: 123456789101112131415161718192021222324, и така чак до 94. — Той разгърна картите пред себе си. Те бяха 94 и всичките — „пи“-та. — След около 16 трилиона знака редът се повтаря, но този път до 91. Това, разбира се, е в десетична система. В двайсетичната открихме и още по-дълги редове, а в двоичната открихме 14 000 непрекъснати нули — появи се още една колода карти, само от жокери.

— Какво означава това? — попита Деметра.

Той вдигна рамене.