Марс плюс

— Добре дошли на Марс, мисис Кафлън — каза киберът на официален тексахомски английски, обезобразен от хелиевата атмосфера. В същото време екранът започна да представя туристически проспекти и схеми на населените тунели. — Вашата виза е одобрена за четириседмичен престой. Резервирана ви е квартира в Златен Лотос, ниво 4, тунел 21, ниша от 7 до 18. Моля, приемете го за ваш дом, докато сте далеч от… Остин, Тексас. На ваше име е установен кредит от 40 000 Нови марки в Марс Банк Лимитид. Отчетите ще бъдат изпращани със забавяне от шест месеца по съответния валутен курс във вашата банка… Дабъл Ийгъл Банк, Остин. Туристическата ви виза не включва ограничение в пътуванията между различните марсиански комплекси. Все пак трябва да знаете, че много обществени групи могат да причинят напрежение във вашата културна възприемчивост и толерантност. Също така нямате право да постъпвате на работа със заплащане или хонорар, пряко или косвено, докато сте регистрирана като гостенка. Карантинните закони на Марс изискват да минете на преглед от регистриран медик, като предпазна мярка срещу заразни болести. За тази цел ви е определен час при доктор Уали Шин, ниво 2, тунел 9, ниша 6 за 14 часа. Моля, бъдете точна и ограничете контактите си с други лица преди прегледа. Благодаря и приятен ден.

— Извинете, но…

На екрана изплува предишното съобщение на шест езика. Деметра се обърна към хроното си.

— Хей, Сладурче, колко е часът по местно време?

— 13.47, Дем.

— Оппа, май ще закъснея за този доктор Шин.

Кафлън взе куфарите си и се запъти към края на коридора, който го свързваше с останалия комплекс. Надяваше се съвсем скоро да открие някакви номера по тунелите, а може би и голяма карта с ярък червен надпис: „Ти се намираш тук!“ Идеята да се върне и да поиска упътване от компютърната мрежа й изглеждаше кретенска, а и в цялата лудница инерционният компас на Сладурчето започна да показва каквото си иска.

Деметра направи поне седем леви завоя, като след всеки следващ навлизаше във все по-оживени коридори. Около нея въздухът трептеше от разговорите на хората.

Повечето тунели в комплекса Тарсис Монтс бяха от необработен камък, издълбани като кръгли тръби и разделени от шестоъгълни зали, от които тръгваха разклонения, водещи към жилищните и търговските квартали. Скалната повърхност беше сива, на места прорязана от червени и черни жилки, херметизирана с чист епоксид. Така жителите никога не забравяха, че живеят под земята — и то чужда земя.

Докато Деметра вървеше през залите, някой я настигна и я хвана за лакътя.

— Извинете, мадам.

Тя се обърна и видя млад мъж с къдрава кестенява коса и намръщени ориенталски очи. Забеляза, че на ръката му имаше емблема, на която с бели букви на английски и на още някакъв език пишеше „Гражданска Милиция“.

— Да? — въпреки грубостта му, тя се опита да сдържи яда си в присъствието на Мистър Джон Закон.

Той се наклони към ухото й и подуши марковия й парфюм „Одалиск“.

— Харесва ли ви? — попита възможно най-хладно Деметра.

— Трябва да ви глобя за „миризливо нарушение“. Марсианският закон за личната неприкосновеност е много строг, когато става въпрос за нахлуване в сензорното пространство на останалите граждани. — Той й подаде розова карта с по една златиста контактна игла от двете страни.

— Какво да правя с това?

— Ще го предадете след плащане на глобата в петдневен срок. Всеки от местните терминали може да се справи с трансакцията.

— А ако не го направя?

— Тогава картата ще излъчи сигнал, който ще ви задържи извън мястото на обитаване, ще прекрати транспортните ви права и ще блокира всичките ви търговски трансакции, например купуването на хранителни продукти, докато не платите.

— Разбрах. А ако просто изхвърля картата?

— Тя вече е запаметила телесната ви температура. В момента на изхвърлянето ще излъчи тревога, а това обикновено води до незабавен и въоръжен отговор… Забелязвате ли, повърхността й вече е регистрирала пръстовите ви отпечатъци?

Деметра се вгледа по-внимателно. На мястото, където се бяха докоснали пръстите й в пурпурно и зелено се очертаваха техните извивки. Те не изчезваха, дори когато държеше картата за краищата.

— Съветвам ви бързо да платите глобата — каза с приятен глас милиционерът. — Приятен ден… и мадам… Измийте колкото се може по-бързо тази воня.

Деметра кимна и забърза по коридора, държейки картата между пръстите си. Една стрелка на стената я упъти към широка рампа и ниво 2. Тя продължи, като от време на време подскачаше заради ниската гравитация. След няколко минути откри тунел 9 и ниша 6, но не и д-р Шин. От дясната страна наистина имаше лекарски кабинет, но той принадлежеше на д-р Уа. Табелка на три езика, от които само един използваше латинската азбука, гласеше: „Д-р Уа Ликсин, MD, PsyD, DDS… Вътрешни и общи болести на цялото ви семейство… Психотерапия, Дълбочинна регресия и съвети по Повърхностния синдром… Билколечение и акупунктура. Специализация по хармонично…“

Със сигурност думата бе отпечатана неправилно — „Уей“, поправи се Деметра.