Марс плюс

Дядо й с лекота уреди транзитните такси и разрешенията за престой, тъй като беше вицепрезидент на Суверенната държава Тексахома. И така, Деметра излезе във ваканция… с малко връзки и заради тях тайно се надяваше някой дискретно да я посрещне пред фонтана и да й помогне за багажа.

В далечния край на коридора тя видя някакво раздвижване.

— Ей, там! Имате ли някакви…

Деметра спря и пусна багажа си. Гласът й се стори висок и писклив. Прозвуча като: „Ееее ааам! Иии ате лиии няяяквиии…“

Мини Маус, дрогирана с амфетамини.

Деметра повдигна лявата си китка и допря титановата гривна плътно до устните си.

— Сладур! Какво ми става? — прошепна тя, но въпреки това гласът й продължи да скърца. — Хипервентилирана ли съм или…

— Почакай — безстрастно каза хроното. — Пулс нормален, предвид нивото на стреса ти. Дишане нормално. Кръвна захар и електролити — проверени. Кислородното съдържание е малко високо. Защо мислиш, че си в беда, Дем?

— Чуй гласа ми! — изписка Кафлън.

— Изчакай… Марсианската мрежа ме информира, че населените тунели са с нормално налягане — 20% двуатомен кислород, 79% двуатомен хелий и следи от въглероден двуокис, водни пари, водороден сулфид, формалдехид и други органични остатъци от човешкото дишане и индустриалното замърсяване.

— Защо съдържанието на хелий е толкова високо? — попита Деметра учудено.

— Инертният газ заменя пропорционалната съставка от азот в земната атмосфера. Азотът е в много малко количество на Марс — както в атмосферата — 2,7%, така и в литосферата. Всички добити количества се прибавят към почвата, за да се подобри реколтата. В момента колонистите допълват атмосферното налягане с хелий, който получават като страничен продукт от добива на метан в дълбоките кладенци… Разполагам с 4,2 мегабайта данни относно газовата индустрия на планетата и осем гигабайта въвеждащ материал за екологията на тунелите и алгоритмите, управляващи баланса на околната среда. Искаш ли да ги чуеш?

— Някой друг път.

— Няма нищо, Дем.

Деметра пое дълбоко въздух, успокои се и реши, че той има вкус като всичко консервирано, което бе вдишвала от земната орбита досега. Можеше да мине за поносимо, но със сигурност не бе като аромата на тексаско поле в лятна утрин.

Човекът, когото бе зърнала преди малко в края на коридора, отдавна бе изчезнал. Деметра смътно си спомняше, че по време на доклада на Сладурчето за атмосферния състав, сикхът и момичето от Южните Морета бяха минали покрай нея. Трябваше да побърза преди откъм фонтана да я залее следващата вълна от туристи.

На следващото кръстовище тя видя друг колонист, всъщност няколко, всичките целеустремено бързащи, заети с работа.

— Извинете — тя изхриптя. — Къде е митницата? „… Мииииаааатааа?“

Един от тях се обърна и посочи някакъв надпис:

— Където и да е — подсвирна мъжът. — „Ъъдеетоо…“

Надписът гласеше: „Новопристигнали Посетители (НЕпребиваващи за постоянно чужденци), моля представете се на мрежата за по-нататъшни инструкции.“

Деметра отново вдигна посребрената пъпка на гривната към устните си.

— Сладурано, свържи ме с местната мрежа, ще го направиш ли? Струва ми се, че трябва да си покажа паспорта или нещо такова.

— Съжалявам, Дем, не мога — отговори хроното след една милисекунда колебание. — Мрежата те иска по един от терминалите. Нещо от рода да им предоставиш пръстов отпечатък.

— О. К. Къде?

— На стената отляво трябва да има терминал.

Деметра погледна и видя десетина метра гладка бяла стена.

— Там няма нищо.

— Ох, съжалявам! Помислих, че сме обърнати на юг. Другото ти ляво?

Кафлън се обърна и откри на около пет метра поставка с клавиши и празен екран, който примигваше.

— Намерих го.

Отиде до гражданския терминал и разгледа модела. Отдясно имаше мишка, отляво се намираше подложката за взимане на невронен BIOS, а отдолу — устройство за електронни ръкавици.

Теоретично, оттук би могла да използва дори виртуална реалност, ако й позволят киберите. Тя пристъпи и влезе в обсега на осезанията им. На екрана се появи надпис на различни езици: „Моля, въведете трите си имена или гражданския код и пръстовите отпечатъци.“

Деметра забеляза, че най-горният ред бе на дипломатически английски. Набра името си и натисна палеца си върху отпечатъка.