Марс плюс

Сун се обърна леко, повдигна брадичката си и се загледа встрани. За момент й заприлича на благосклонен Буда, неотправящ заклинания и непризоваващ към нищо. Разговорливият шпионин от предната им среща бе изличен.

— Е, оценявам помощта ти — думите й прозвучаха неубедително дори на нея.

Тя забеляза, че с всяко издишване, очите на Сун премигваха и го издаваха. Те се преместваха встрани, пълзяха по откритата й плът, преценяваха, вкусваха, измерваха цепките и следите от това, което не можеха да достигнат, но си го представяха открито.

— Трябва да вървя — внезапно каза Деметра и се отправи към вратата. Изтри дланите си, за да премахне потта по тях и насочи поглед към ключалката. Кореецът се изправи и тръгна към нея.

— Мога и сама да си отворя — Деметра се обърна отбранително.

Сун Ил Сук спря в средата на фоайето. Протегна ръце, а на лицето му се появи нещо като усмивка.

— Наистина, не обичам европейските жени — излъга той.

— Чудесно, приятна сутрин. И… ъъ… благодаря за съвета.

Той кимна, обърна се и се затътри надолу по коридора.

Деметра влезе в стаята си и тресна вратата след себе си. Чудеше се колко ли дълго трябва да чака, за да е сигурна, че наистина си е тръгнал, преди да посмее да се втурне в общата хотелска баня за дълъг, дълъг душ. И да са проклети ограниченията.

Руската чайна, 17 юни

Деметра си взе препечено хлебче „багел“ — това бе един от малкото хлябове, който марсианците наистина правеха добре — и го намаза с нерафинирано олио, което беше емулгирано и дори леко жълтееше. Но това, което в действителност искаше, бе огромно парче топено сирене, пушена сьомга с малко лук и други подправки. Мммм… Бедата бе, че на Марс нямаше риба, освен няколко експериментални шарана в хидрологичната лаборатория, а и те бяха напълно недостъпни, докато не се попълнеше генетичния им фонд. А лукът, който колонистите отглеждаха, беше от дългия земен вид — не големите пурпурни глави от Бермуда, за които тя копнееше. Нямаше и макови семенца върху хляба й.

— Ето ви, Деметра!

Тя се огледа и неволно разля чая си. Течността се просмука веднага и върху бялата покривка се образува тъмнокафяво петно.

— По дяволите — извика Деметра и взе салфетка, за да изтрие поразията.

— Ужасно съжалявам — каза Хари Ортис. Той се опита да помогне, изваждайки носната си кърпа, но тя го спря. — Май ви стреснах — добави той извинително.

— Много сте прав.

— Не съм искал. Но, разбирате ли, търсех ви навсякъде, бях шокиран да разбера…

— Исусе! И вие ли? — намръщи се Деметра.

— Извинете?

— Изкарах една нощ без бавачката си и всички са разлаяли кучетата. — Деметра се зачуди какво всъщност става и дали тази среща бе случайна. — Защо не оставихте съобщение в стаята ми?

— Вие не си бяхте в стаята. Дори не и в околностите на хотела. — Той си позволи волността да седне без покана на свободния стол срещу нея, избягвайки капещия край на покривката. Ортис повдигна порцелановия чайник и го наклони към чашата й. — Още чай?

— Да, моля… Знаете, че се обаждам, Хари. Какво е било толкова належащо, че не е могло да почака?

Лицето му придоби замислено изражение. Чаят бълбукаше от наведения чайник и заплашваше да препълни чашата.

— Хей?

— О, извинявай, просто размишлявах.

— Искал си да ме видиш? Снощи?

— Да, отнасяше се за твоя план, по-точно за плана на Тексахомската корпорация за развитие на Марс, за тераформиране на планетата. Ще разруши атмосферата, нали знаеш?

— Да не говорим, че ще наводни някои от ниските долини. Като вашия проект в Каньонланд — добави тя отчетливо.

— Това е най-малкото. Разбиването на астероида си е чиста лудост. Резки промени, като тази, ще са смъртоносни за по-голямата част от крехкия и несигурен живот на Марс. Човешките колонии ще бъдат разрушени от нестабилността.

Деметра реши, че може да остави да я въвлекат в спекулации.

— Защо? Всичките са вкопани в земята и са здраво запечатани. Ще издържат постепенната промяна на атмосферното налягане и състав, които ще се изменят в продължение на няколко месеца. Повече прах в атмосферата — ако това е възможно — и малко повече водна пара. Ключалките ще издържат.

— Не забравяй ветровете. Увеличената влага и съдържанието на частици при сегашния глобален модел ще умножат многократно общата кинетичната енергия. Помисли и за марсианската икономика, която е на повърхността, имам предвид куполите от лека пластмаса. Източването на газ, отглеждането на растения, търсене на минерали, това са само няколко от функциите им. Всичко ще изчезне с прилагането на астероидната схема.

— Добре де, но тя е още в стадий на обсъждане — Деметра изсумтя. — Просто една идея.

— Лоша идея. Тераформирането на Марс ще погълне много усилия, а резултатите няма да бъдат положителни. Да не говорим за опасностите. И двамата знаем това.

— Но може да накара Земята отново да се заинтересува от Марс.

— Като рискуваме 100% от добрата воля, която вече сме изградили с хората тук?

— Затова ли екипът ви бе изпратен с такава скорост? Да защитавате от нас — лудите, хвърлящи астероиди тексахомци — вашият проект в Долината?

— Ни най-малко. Просто трябваше да доизясним някои точки в преговорите.