Марс плюс

— О, не! Не бихме го направили, дори и да беше вкусно — креолът изглеждаше искрено шокиран. — Така се грижим за бъдещето. Опитваме се да променим планетата. Добавяйки свободен кислород към атмосферните запаси на планетата, ние се надяваме някой ден да отглеждаме растения на открито. А като потъмняваме почвата с органика, не само повишаваме потенциала й, а и увеличаваме погълнатата слънчева топлина. Изчисленията показват, че ако достигнем средната температура на екватора около 270 градуса по Келвин, можем да имаме и течаща вода.

— Ще върнете реките? На Марс?

— Защо не? В края на краищата, части от тази планета се затоплят достатъчно за период от една осма от годината. Това не е невъзможна задача.

— А какво ще стане с атмосферното налягане — възрази Деметра. — Няма ли свободният кислород и водната пара просто да се изпарят в космоса?

— Разбира се, част от него със сигурност ще се изгуби намръщи се Джори. — Но в низините е възможно да се изгради благоприятен баланс. Това ще отнеме доста време, защото фон Нойманите работят бавно, но нашите изчисления показват, че може и да се получи.

Деметра отново се захвана да разглобява фон Ноймани от Стадий едно и да търси кандидати за Стадий две.

Очевидно Джори си вярваше, въпреки че в разговорите си с нея представителите на Тексахомска корпорация за развитие на Марс бяха подчертали, че повечето колонисти са по принцип скептично настроени към плановете за тераформиране. Приемаха ги като поредната вестникарска шумотевица, чиято цел бе да позволи на земните политици да увеличат данъците в името на тази нова граница на цивилизацията.

Средният марсианец, беше казал дядо Кафлън, е един мързел. Той се задоволява да отгледа незначителна реколта под пластмасовите си балонести куполи, да натроши няколко кубични метра скала годишно за личните си нужди, да играе на В/Р игри, и това продължава през целия дълъг ден. Далновидното планиране, координираните действия и настойчивостта не са присъщи за глуповатата му натура.

Но ето доказателството, че марсианците имат план за промяна на повърхността на планетата. Е, не беше толкова бърз или впечатляващ като стратегията на Тексахома. Тя включваше стоварването на няколко каменни астероида и карбонатни хондрити върху Южните планини, за да се създаде глобален прашен облак, който да затопли атмосферата. Всичко това щеше да предизвика масивни изригвания на водна пара от вечно замръзналия слой. Компютрите в Далас бяха пресметнали, че ще последват дъждове, падащи в продължение на почти половин година — половин марсианска година — след това…

Деметра се чудеше какво има предвид Джори под „ние“, „нашите пресмятания“. Не бе забелязала нещо като правителство на Марс, способно да впрегне усилията на хората за дългосрочна промяна на метеорологичните условия и почвената трансформация на планетарно ниво — оставяйки настрана типовете, които се заяждаха заради парфюма или ти бъркаха в банковата сметка като ти правят абсолютно ненужен медицински преглед.

След като обработиха около седемдесет фон Ноймана и пуснаха около дузина за Стадий две, Джори остави торбите, протегна се и седна с кръстосани крака на пясъка. Деметра се консултира с часовата функция, вградена в нейния В/Р механизъм и откри, че вече е обед.

— Някога правила ли си В/Р секс? — попита я креолът с привидна небрежност.

— Ъъъ? Какво? — Деметра се опита да запази самообладание. — Да изгърбя терминала ли ми предлагаш? Или нещо свързано с електронни костюми? Какво имаш предвид?

— Прави се с електроди по кожата. Трябва да са оставили един чифт в стаята ти — обясни той. — Всичко се случва в главата ти, но е както в истинския секс. Разликата е, че можеш да бъдеш каквото поискаш. Можеш да си момче, ако желаеш. Аз съм променлив…

— Това предложение ли е?

— Не… Добре де… всъщност… с електроди… разбираш ли?

— Джори, да не би да се изчерви? — Деметра завъртя главата на проксито, за да фокусира по-добре лицето му. Ултравиолетовата защита на изкуствената кожа на момчето правеше анализът на чувствата му почти невъзможен. Но това не можа да спре Деметра. — Така ли е?

— Забрави — смънка той.

— Не, точно това няма да направя. Всъщност три неща няма да направя. Първо, не го правя с машини, второ, определено искам да играя момичешката роля и трето — ти започна.

Креолът я погледна през камерите на проксито. Усмихваше се. Внезапно Деметра се почувства щастлива, че тялом Джори бе на много километри от нея. Той изглеждаше достатъчно як, за да понесе сам проксито. Имаше какво да разкаже в дневника си довечера.

Глава 4 Да създаваш нови приятелства и да влияеш на хората

Офис на Гражданската администрация, Солис Планум, 9 юни