Малкаса Пойнт

Фразата прозвуча съвсем искрено. Тайлър не отделяше очи от мъжа. Беше по-нисък от приятеля си, късо подстриган и с пълно момчешко лице. Вратът му беше дебел. Тенис фланелката беше опъната по широките рамене и изпъкналия гръден кош. Върху месинговата катарама на колана му пишеше „Колт“. Дънките му изглеждаха съвсем нови. Маншетите им бяха обърнати около три пръста. Носеше изтрити каубойски ботуши с остри върхове. Тайлър реши, че сигурно е хомосексуалист. Това означава, че приятелят му също.

Другият клекна и приближи лице към коленичилия мъж.

— Ето какво ти предлагам — каза той кротко. — Стани и се извини на дамите. Плати им антената. След това влез в камионетката и стой там.

— А ако не се съглася? — промърмори той.

Мъжът го потупа по рамото и каза спокойно:

— Ще оставя Джек да ти размаже физиономията.

Изправиха се. Едрият мъж се обърна към Нора и Тайлър. Държеше главата си наведена. С ръкав избърса кръвта от устата си. Бръкна в задния джоб и извади портфейла си, като охкаше и пъшкаше. Измъкна една десетдоларова банкнота и я подаде на Тайлър с трепереща окървавена ръка. Джек се приближи и погледна банкнотата.

— Я виж, колко евтино иска да мине копелето!

Грабна портфейла му и измъкна двадесет долара, взе десетдоларовата банкнота от мъжа и двете ги подаде на Тайлър. След това му върна портфейла.

— Сега се извини! — каза слабият мъж.

— Извинете — промърмори, без да вдига очи.

— Моля — отговори Нора.

С ръце отпуснати до тялото, тя пристъпи към него и заби юмрук в слабините му. Той нададе силен вик и се наведе към земята. Нора го блъсна с коляно по кървящия нос. Ударът го събори назад. Слабият мъж се отмести от пътя му, а пълният, който се казваше Джек, се усмихна на Нора и заръкопляска.

3

— Приятно ми е. Нора Брансън — тя подаде ръка на мускулестия мъж.

— Джек Уайът.

— Тайлър Моран — представи се Тайлър и се ръкува със слабия мъж.

— Ейб Клантън.

— Имената ви са като на двойка гангстери — пошегува се Нора, докато се здрависваше с Ейб, а Тайлър с Джек. Беше изненадана от топлото му ръкостискане.

— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове.

Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.

— Явно днес имахме късмет — каза Нора.

— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.

— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.

— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.

Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.

— Направи ли ви нещо?

Тайлър поклати глава.

— Нищо особено.

— Надявам се, че тази кръв е от него, а не е от вас.

— Да.

— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!

Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.

— Не мога никъде да отида в този вид.

— Тогава се преоблечи — предложи Нора.

— Да, наистина.

— Какво ще кажете за поканата ми?

— Аз съм съгласен — каза Ейб.

Джек потърка ръце.

— Добре.

— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.

— Готово.

— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!

Тя кимна към задницата на колата.

— Сега ще я оправим — каза Джек.

Ейб се пресегна през шофьорското място и освободи ръчната спирачка. Хвана волана, опря рамо на отворената врата и започна да бута, докато Джек тикаше задницата. Малкото омни се измъкна от канавката. Ейб издърпа отново спирачката.

— Готово — каза той. — Ще ви изчакаме напред.

— До скоро — каза Нора.

Мъжете се отправиха към своята кола, а Тайлър коленичи на дясната седалка и извади от жабката пакет парфюмирани книжни кърпички. След това изпълзя навън и извади една. Когато избърса лицето си, салфетката стана кафеникавочервена.

— Изчистих ли се?

— Горе-долу.

— Господи — промълви и подаде пакета на Нора.

Заобиколиха колата. Докато Нора се почистваше, Тайлър отвори капака на багажника и разкопча куфара. Ръцете й бяха мръсни, изцапани от тревата и издраскани от падането в канавката. По коляното, с което беше ударила мъжа в лицето, имаше от неговата кръв.

Тайлър изчака да отмине някаква кола, след това съблече блузата си. Пъхна я в един ъгъл на багажника.

— По дяволите! — промърмори тя, когато видя кървавите петна върху белия сутиен.

Не можеше тук, на пътя, да си смени и сутиена. Кожата й също бе изцапана, като че ли беше изгоряла от слънцето на големи петна. Взе една тоалетна кърпичка от Нора и почисти раменете, корема и гърдите си. Обърна се към Нора.

— Има ли още?

— Малко под брадичката.

— Боже мой — и Тайлър продължи да бърше.

— Няма повече. По дяволите, тоя кървеше като заклано прасе!

— Прасе е точната дума — каза Тайлър.

Провери дали ръцете й са чисти, извади изгладена жълта блуза от куфара и я облече.

— Как изглеждам? — попита Нора и се обърна.

Тайлър изтупа праха от гърба й и махна няколкото сламки от фланелката.

— Готово.