Малкаса Пойнт

Непознатият се прехвърли през предната седалка до дясната врата, отбори я и слезе от камионетката. Без да ги погледне, тръгна намръщено към тях с лека походка.

Беше едър мъж на около тридесет години. Очите му изглеждаха твърде малки върху голямото лице, а устните му бяха пълни и изпъкнали. Челюстта му беше по-широка от челото.

— Проклет неандерталец! — промърмори Нора.

Внезапно той вдигна глава. Малките му очи се стрелнаха от Нора към Тайлър. Устните му се свиха в усмивка. Вдигна среден пръст и изви бавно ръка, като че ли го завинтваше. Тайлър притисна коленете си едно в друго.

— Свиня! — каза Нора.

Със средния си пръст им направи знак да излязат.

Нора се наведе към предното стъкло.

— За нищо на света, лайнар такъв! — извика тя.

— За бога! — изохка Тайлър.

Със самодоволна усмивка мъжът откъсна антената на радиото и я размаха като камшик за езда. Тя изплющя върху стъклото и Тайлър се сви на седалката.

— Вкарай си я в задника! — изкрещя Нора.

Тайлър я тупна по рамото.

— Стига! Положението е достатъчно лошо. Не го предизвиквай допълнително!

Той удари отново по предното стъкло. Тайлър натисна рязко скоростния лост и тръгна на заден ход. Колата заподскача върху неравната повърхност на банкета. Искаше да излезе на пътя, но зад тях с голяма скорост се задаваше микробус с фургон. Тръгна настрани, за да го избегне и усети как колата се наклони. Удари спирачките, фургонът отмина много близо и разтърси омнито с въздушната струя, която предизвика. Мина на първа скорост, настъпи педала на газта и отпусна съединителя. Чу как една от задните гуми се завъртя, но колата не се помръдна.

Непознатият се затича към тях, наведе се и взе камък, голям колкото бейзболна топка.

Нора отвори рязко вратата. Подаде се навън и погледна назад, после хлопна вратата и я заключи.

— Висим над канавката — съобщи тя.

— Чудесно.

— С този камък може да пробие стъклото.

— Знам, знам!

Мъжът се приближи, като в едната ръка държеше камъка, а в другата антената.

Тайлър отново се опита да тръгне.

— Виж — каза Нора, — ще счупи някой от прозорците и така или иначе ще влезе — отново отвори вратата.

— Недей!

Тя слезе и застана пред колата.

— Нора!

Облегна се назад и скръсти ръце върху гърдите си. Мъжът застана на място. Ъгълчето на устата му се изкриви нагоре. Хвърли камъка настрани, прехвърли антената в дясната си ръка и бавно се отправи към Нора, размахвайки антената във въздуха.

Тайлър с охкане изключи двигателя. Сложи ръчна спирачка и също излезе. Чувстваше краката си като гумени, докато вървеше към предницата на колата. Облегна се на капака, рамо до рамо с Нора.

На около метър пред тях мъжът спря. Блуждаещият му поглед опипа Нора, след това се плъзна по тялото на Тайлър. Побиха я тръпки. Догади й се. Помъчи се да не й проличи.

Нора каза:

— Харесва ли ти това, което виждаш, страхливецо?

Непознатият изръмжа и размаха антената. Тя изсвистя пред лицата им.

— Много ме уплаши! Цялата треперя! — каза Нора.

Той посочи с антената храсталака зад канавката.

— Тръгвайте!

— Това нещо можело да говори — каза Нора.

— Движение!

— Какво искаш?

— Ще ви изчукам.

— Сериозно? С какво?

Шибна я по рамото. Тя се сви и стисна зъби.

— Ще ти дам да се разбереш! — измърмори тя и се спусна към мъжа.

Заби коляно в корема й, преви я надве и я захвърли настрани. Тя се търкулна към канавката. В този момент Тайлър го удари с юмрук в лицето. Усети под кокалчетата на ръката си, че разбива носа му. Мъжът премигна и разтърси глава. От ноздрите му рукна кръв. С ръмжене стисна Тайлър за гърлото и я повлече назад. Краката й се огънаха, когато се удари в колата. Той я хвърли върху капака. С другата ръка раздра блузата й. Върху лицето й покапа кръв. Удари я по слепоочието. Тя риташе, но той беше между краката й и я притискаше смазващо върху капака на колата. Премигна и през кръвта му видя как вдига юмрук като чук, готов всеки момент да го стовари върху нея. В следващия миг мъжът погледна през рамо. Завъртя се и я пусна. Тайлър вдигна глава и видя, че към тях лети неговата камионетка.

— Ей! — извика мъжът.

Тайлър се изправи, плъзна се по капака и стъпи на земята. Камионетката спря. Тайлър погледна настрани. Нора се измъкваше от канавката с коси, паднали пред очите й.

Дясната врата на камионетката се отвори. Оттам изскочи слаб мъж с бели панталони и поло. Кимна на някого вътре и камионетката тръгна напред. Сви вдясно. Отвори се другата врата. Появи се още един мъж, който скочи с разперени ръце, за да запази равновесие.

— Не! — разкрещя се едрият непознат, когато камионетката тръгна по наклона на канавката.

Камионетката спря внезапно. Чу се трясък на метал и стъкло. Насилникът затисна ушите си. Нора, която идваше зад него, го удари силно с антената и той се свлече на колене.

Сега, когато камионетката не й пречеше, Тайлър видя син мустанг, паркиран по-далеч по пътя.

Нора захвърли антената. Погледна към двамата непознати, които стояха пред уплашения мъж.

— Добре ли сте, млади дами? — попита този с полото.

Тайлър придърпа блузата си и кимна.

— Много жалко за камионетката — клатейки глава, каза мъжът, който я беше бутнал в канавката.