Малкаса Пойнт

— На върха на славата си е. Трябваше да го чуеш: „Аз убих Звяра, милички.“ Всички в бара го черпят. Каза да ти предам много поздрави и имам поръчение да ти съобщя, че можеш да запазиш колана му.

— Мислех да му го изпратя.

— Можеш да си спестиш пощенските разноски — тя стана от леглото. — Добре, бебчо, искам да стоя тук и да си бъбрим цял следобед, но имам спешен ангажимент.

— Разбирам те.

Нора мина покрай нея и отвори вратата.

— Почакай — каза Тайлър. — А ходи ли на обиколката?

— Сигурно се шегуваш. Не отидох поради една-единствена причина — опашката беше дълга почти километър. И са вдигнали цената на билетите на дванайсет и петдесет. Правят истинско богатство.

— Кои са те?

Нора вдигна рамене.

— Дъщерята на Куч е собственица на къщата. Не зная кой води обиколките. Зърнах някакво хлапе, най-много на четиринайсет-петнайсет години.

— Тази къща трябваше отдавна да е затворена.

— Глупости! Трябваше да я изгорят до основите. Но вътре поне го няма вече Дан. Питах един, който излизаше и разбрах, че Дан вече не е експонат. Предполагам, че не са си дали труда да поръчат восъчната му фигура отново.

— Радвам се.

— Ей, почти забравих книгата за теб.

Нора пристъпи към отворения куфар. Изпод горната рокля извади книга с позната обложка: „Ужасът в Малкаса Пойнт“ от Джанис Крогън. На корицата бе показана недодялана детска рисунка на звяр, нарисуван с молив.

— Имаш ли си вече екземпляр?

Тайлър кимна.

— Добре, но съм сигурна, че нямаш автограф. Чакай да видя тази да не е на Джек — отвори книгата. — Да, тази е.

Тайлър седна на леглото, постави Скоти в скута си и пое книгата.

— Ще се видим по-късно — каза Нора.

— В шест в бара — припомни й Тайлър.

— Да, ще бъдем там.

Нора излезе.

Тайлър обърна заглавната страница. Със синьо мастило, точно под името на автора, бе написано:

На моята добра приятелка Тайлър и на Ейб, който спаси живота ми — с благодарност и най-добри пожелания. Нещата, които се случват през нощта, умират завинаги. Да сме живи и здрави!

С обич: Джанис Крогън.

3 август 1980 година.