Любовникът на девицата

— Направо подлудява Сесил — каза той с усмивка. — Никой няма каквато и да е представа какво възнамерява или иска тя. Тя отказа на ерцхерцога, но сега говори за него през цялото време. Няма време за лов, и не се интересува от езда. Иска само да се разхожда с посланика или да си упражнява испанския.

Ейми, която не проявяваше интерес към флиртовете на кралицата или на нейните придворни, просто кимна, когато чу новината, и се опита да насочи вниманието на Робърт към имота, който беше намерила. Поръча да доведат от конюшните коне за Робърт, за семейство Хайд, за Лизи Одингсел и за самата нея, и потегли начело по виещия се през доста пресечена местност, използван от пастирите път към къщата.

Уилям Хайд побутна коня си, за да язди редом с Робърт.

— Какви са новините от кралството? — попита той. — Научих, че епископите няма да я подкрепят.

— Казват, че няма да положат клетвата, която я утвърждава като върховен управител — каза кратко Робърт. — Това е държавна измяна, в което аз я уверих. Но тя е милостива.

— Какво ще… хм… какво ще има милостта да направи? — попита нервно господин Хайд: споменът за изпълнените с клади дни на Мери Тюдор беше още съвсем пресен в паметта му.

— Ще ги хвърли в тъмница — каза безцеремонно Робърт. — И ще ги замени с протестантски духовници, ако не успее да намери католици, които да проявят здрав разум. Те пропуснаха шанса си. Ако бяха привлекли на своя страна французите, преди тя да бъде коронясана, може би щяха да настроят страната срещу нея, но те чакаха, докато стана твърде късно — той се ухили. — По съвет на Сесил — каза. — Той прецени така. Един след друг те ще се огънат, или ще бъдат заменени. Нямаха смелостта да се надигнат срещу нея с оръжие, изправиха се срещу нея само в богословски спорове, и Сесил ще ги отстрани един по един.

— Но тя ще унищожи църквата — каза Уилям Хайд, потресен.

— Ще я събори и ще я съгради наново — каза протестантът Дъдли с наслада. — Тя се озова в такова положение, при което трябваше да избира между католическите епископи и собствения си авторитет. Ще трябва да ги унищожи.

— Притежава ли тази сила?

Дъдли повдигна една тъмна вежда.

— Оказва се, че не са нужни кой знае колко сили, за да хвърлиш в затвора един епископ. Тя вече държи половината от тях под домашен арест.

— Имам предвид сила на духа — каза Уилям Хайд. — Тя е само жена, макар и кралица. Притежава ли смелостта да тръгне срещу тях?

Дъдли се поколеба. Именно от това се страхуваха постоянно всички, тъй като всеки знаеше, че една жена не може нито да мисли, нито да действа последователно.

— Тя е добре съветвана — каза той. — И съветниците й са достойни мъже. Знаем какво трябва да се прави, и я заставяме да се придържа към него.

Ейми дръпна юздите на коня си назад и дойде при тях.

— Каза ли на нейна светлост, че идваш да огледаш къща? — попита тя.

— Всъщност да — каза той весело, когато превалиха билото на един от диплещите се хълмове. — Фамилията Дъдли отдавна не е имала семеен дом. Опитах се да купя Дъдли Касъл от братовчед си, но той не може да понесе да се откаже от него. Амброуз, брат ми, също търси къща някъде. Но може би той и семейството му ще могат да получат едно крило от това имение. Достатъчно голямо ли е?

— Има постройки, които могат да бъдат разширени — каза тя. — Не виждам защо не.

— Манастир ли е било, или абатство, или нещо такова? — попита той. — Достатъчно голямо ли е? Не ми каза нищо за него. Представях си замък с дузина островърхи кулички!

— Не е замък — каза тя, като се усмихна. — Но мисля, че големината му е много подходяща за нас. Земята е добре поддържана. Обработвали са я по стария начин, на ивици, като са сменяли посевите на всеки Архангеловден, така че земята не е изтощена. А разположените по-нависоко полета дават добра трева за овцете, и има много хубава гора, в която си мислех, че можем да разредим дърветата и да изсечем из нея пътеки за езда. Крайречните ливади са едни от най-тучните, които съм виждала, млякото от кравите сигурно е почти като сметана. Самата къща е твърде малка, разбира се, но ако добавим едно крило, ще можем да подслоняваме гостите си…

Тя млъкна рязко, когато тяхната група зави зад ъгъла на тясната алея и Робърт видя пред себе си фермерската къща. Беше дълга и ниска, с обор за животни в западния край, построен от овехтели червени тухли и покрит със сламен покрив, като само една тънка стена отделяше животните от обитателите. Малка, рушаща се каменна стена отделяше къщата от пътя, а вътре, зад нея, няколко кокошки чоплеха из онова, което някога е било билкова градина, но сега се състоеше главно от плевели и прах.

Отстрани до порутената сграда, зад бунището, над което се вдигаше пара, имаше гъсто засадена овощна градина; към земята се свеждаха клони, а няколко прасета риеха наоколо. Патици щапукаха в обраслото с бурени езерце оттатък овощната градина, лястовици с пълни с кал човки се спускаха от езерцето до обора и си строяха гнезда.