Любовникът на девицата

Беше невъобразимо. Кале беше перлата на отвъдморските владения на Англия. По улиците говореха английски, жителите плащаха английски данъци, и движеха английската търговия със скъпоценната вълна и тъканото платно. Кале беше причината поради която английските владетели се зовяха „крал на Англия и Франция“. Кале беше начинът да покажат пред всички, че Англия е световна сила, стъпила на френска земя, че този град беше също толкова английско пристанище, колкото и Бристол. Невъзможно беше да си представи, че е паднал в ръцете на французите.

— Изгубен е.

— А къде е брат ти? — попита Ейми, изпълнена със страх. — Робърт? Къде е Хенри?

— Мъртъв — каза той кратко. — Беше прострелян в крака при Сен Кентен, и умря по-късно, в ръцете ми. — Той нададе кратък, горчив смях. — При Сен Кентен бях забелязан от Филип Испански — каза той. — Бях удостоен с почетно споменаване в съобщенията до кралицата. Това беше първата ми стъпка, както се надявах, че ще стане, но тя струваше живота на родния ми брат — именно онова нещо, което най-малко можех да си позволя да загубя. А сега съм начело на една победена армия и се съмнявам кралицата да си спомни, че съм се справил много добре при Сен Кентен, като се има предвид, че се представих много лошо при Кале.

— О, какво значение има? — възкликна тя. — Стига да си в безопасност и да можем да бъдем отново заедно? Ела с мен у дома, Робърт, и кого го е грижа за кралицата или дори за Кале? Не ти трябва Кале, сега можем да откупим Сайдърстоун. Ела у дома с мен и ще видиш колко щастливи ще бъдем!

Робърт поклати глава:

— Трябва да занеса съобщения на кралицата — каза той упорито.

— Ти си глупак! — заяви му тя гневно. — Остави някой друг да й съобщи лошата вест.

Тъмните му очи проблеснаха ярко при това публично оскърбление от страна на съпругата му:

— Съжалявам, че ме смяташ за глупак — каза той с равен тон. — Но крал Филип ми даде лична заповед и трябва да изпълня дълга си. Можеш да заминеш и да отседнеш при семейство Филипс в Чичестър, докато дойда да те взема. Ще ми направиш услуга, като отведеш тази жена и невръстното й дете да отседнат също при тях. Тя е изгубила дома си в Кале и има нужда от убежище в Англия за известно време.

— Няма — каза Ейми, изпълнила се на мига с омраза. — Каква ми е тя на мен? Какво означава тя за теб?

— Някога тя беше шут на кралицата — каза той. — Казва се Хана Грийн. И ми служеше предано и покорно, и беше моя приятелка, когато имах малцина приятели. Прояви добрина, Ейми. Вземи я със себе си в Чичестър. Междувременно аз ще трябва да си намеря кон и да отида в двора.

— О, нима изгуби и коня, също както и плана си? — подкачи го злобно Ейми. — Прибра се у дома без брат си, без коня си, прибра се у дома, без да си забогатял, прибра се у дома по-беден във всяко отношение, както мащехата ми, лейди Робсарт, ме предупреди, че ще стане?

— Да — каза той с овладян тон. — Един оръдеен снаряд повали коня ми изпод мен. Паднах под него, когато той падна, и тялото му ме защити и ми спаси живота. Той умря, докато ми служеше. Обещах му, че ще му бъда добър господар, и въпреки това го отведох на смърт. Нарекох го Първа Стъпка, но се препънах и паднах при първата си стъпка. Изгубих коня си, изгубих и парите за военната си кампания, изгубих и брат си, изгубих и всяка надежда. Ще бъдеш доволна да чуеш, че това е краят на фамилията Дъдли. Не мога да си представя, че някога ще се издигнем отново.

Робърт и Ейми се разделиха: той тръгна към двора, където бе посрещнат навъсено като приносител на лоши вести, а тя потегли към приятелите им в Чичестър за дълго гостуване; но след това се върнаха неохотно в къщата на мащехата й в Станфийлд Хол. Нямаше къде другаде да отидат.

— Не ни достига работна ръка във фермата — заяви безцеремонно лейди Робсарт на Робърт през първата му вечер там.

Робърт вдигна глава, която бе навел замислено над празната си купа, и каза:

— Какво?

— Разораваме ливадата — каза тя. — Дава много малко сено и не си струва да я пазим. И не ни достигат работници. Утре можеш да помогнеш на полето.

Той я погледна, сякаш му говореше на гръцки.

— Искате да работя на нивите?

— Мащехата ми сигурно има предвид, че трябва да наглеждаш работата на слугите — подметна Ейми. — Нали?

— Как може да наглежда разораването? Съмнявам се, че знае как се прави. Мислех си, че може да кара двуколката, поне с конете го бива.

Ейми се обърна към съпруга си.

— Това няма да е толкова зле.

Робърт беше толкова ужасен, че не можеше да говори:

— Искате да се бъхтя на полето? Като някакъв селянин?

— С какво друго можеш да се издържаш? — попита лейди Робсарт. — Ти си изнежен като криновете в полето, човече. Нито сееш, нито жънеш.

Цветът се отдръпваше от лицето му, докато то стана бледо като крин, с какъвто го беше сравнила.

— Не мога да работя на полето като човек от простолюдието — каза той тихо.

— Защо да се държа с теб като с лорд? — запита тя грубо. — Титлата ти, богатството, късмета ти — с всичко това е свършено.

Той заекна леко:

— Защото дори и никога да не се издигна отново, не мога да се принизя дотам да ровя земята, не мога да се унижа.