Любовникът на девицата

— Дворът пристигна вече — каза му Хенри. — Крал Филип е на борда на кораба си, и кралицата е тук, а също и принцесата.

— Елизабет? Тук ли е тя? Ти говори ли с нея?

— На новия кораб са, „Филип и Мери“ — каза Хенри. — Кралицата ми се стори много нацупена.

Дъдли се засмя:

— Значи Елизабет е весела?

— Опиянена от щастие заради скръбта на сестра си — отвърна бодро Хенри. — Вярно ли е… нали знаеш… че е любовница на крал Филип?

— Не и тя — каза Дъдли с увереността на другар в игрите от детството. — Но ще го кара да танцува по нейната свирка, защото той гарантира безопасността й. Половината Частен съвет би я осъдил на обезглавяване още утре, ако не беше благоволението на краля. Тя не е вехнеща от любов глупачка. Ще го използва, но няма да се остави той да си послужи с нея. Тя е страхотно момиче. Много бих искал да я видим, ако успеем.

— Тя винаги е хранила нежни чувства към теб — ухили се Хенри. — Нима ще затъмниш самия крал?

— Не и докато не мога да й предложа нищо — каза Робърт. — Тя е пресметлива девойка, Бог да я благослови. Готови ли са да ни натоварят?

— Конят ми вече е на борда — каза Хенри. — Идвах за твоя.

— Ще сляза да го заведа долу заедно с теб — каза Робърт. Двамата мъже минаха под каменната арка към задния край на хана, където беше вързан конят.

— Кога я видя за последно? Принцесата? — обърна се Хенри към брат си.

— Когато бях в целия си блясък, а тя — в своя — каза печално Робърт. — Трябва да е било последната Коледа в двора. Когато крал Едуард вече отпадаше, а татко беше крал във всяко отношение, освен по име. Тя беше протестантската принцеса и любимата сестра. Бяхме еднакви като близнаци в насладата си от триумфа, а Мери не се виждаше никаква. Помниш ли?

Хенри се намръщи:

— Смътно. Знаеш, че никога не съм се ориентирал добре кой кога и с чие благоволение се ползва.

— Щеше да се научиш — каза сухо Робърт. — В семейство, каквото беше нашето тогава, щеше да ти се наложи.

— Спомням си, че тя беше затворена за предателство в Тауър, докато ние бяхме още там — припомни си Хенри.

— Зарадвах се, когато научих, че е свободна — каза Робърт. — Елизабет винаги е имала дяволски късмет.

Едрият черен кон изцвили при вида на Робърт, а Робърт пристъпи напред и погали гладката му муцуна:

— Хайде, идвай тогава, красавецо мой — каза той тихо. — Хайде, Първа Стъпка.

— Как го нарече? — запита Хенри.

— Първа Стъпка — каза Робърт. — Когато ни освободиха от Тауър и се прибрах у дома при Ейми и се оказах просяк в къщата на мащехата й, онази жена ми каза, че не мога нито да купя, нито да наема кон, който да яздя.

Хенри подсвирна приглушено.

— Мислех, че в Станфийлд поддържат добро домакинство?

— Не и за един зет, който току-що се беше завърнал у дома като неоправдан предател — каза печално Робърт. — Нямах избор, освен да обуя ботушите си и да отида пеш на един пазар за коне. Там го спечелих при облог. Нарекох го Първа Стъпка. Той е първата стъпка към завръщането ми на мястото, което ми се полага по право.

— А този поход ще бъде следващата ни стъпка — каза радостно Хенри.

Робърт кимна:

— Ако успеем да си спечелим висшето благоволение на крал Филип, може да ни върнат в двора — каза той. — Всичко ще бъде простено на онзи, който запази Нидерландия за Испания.

— Дъдли! Дъдли! — Хенри нададе фамилния боен вик и отвори вратата на отделението в конюшнята, където конят се разхождаше свободно.

Двамата поведоха нервния кон надолу по калдъръмената улица към кея, и зачакаха зад останалите мъже, които водеха конете си на борда. Малките вълни се плискаха леко в кея, Първа Стъпка разшири ноздри и се размърда неспокойно. Когато дойде неговият ред да се качи по дъските, той сложи предния си крак на моста, а после застина изплашено.

Един от работниците на дока се приближи отзад с камшик, вдигнат за удар.

— Спри! — викна отсечено Робърт, високо, за да надвика шума.

— Казвам ви, без това няма да тръгне — изруга мъжът.

Робърт обърна гръб на коня, пусна юздите и мина пред него в мрака на трюма. Конят се движеше неспокойно, пристъпвайки от крак на крак, ушите му потрепваха напред-назад, беше вдигнал глава, търсейки с поглед Робърт. От търбуха на кораба се разнесе изсвирването на Робърт, конят обърна уши напред и доверчиво влезе вътре.

Робърт излезе, след като беше погалил и завързал коня си, и видя Ейми с багажа му на кея.

— Всичко е натоварено и напълно готово — обърна се бодро той към нея. Улови студената й малка ръка и я притисна към устните си. — Прости ми — каза тихо. — Бях разстроен от съня си снощи, и той ме направи избухлив. Нека не се препираме повече, а да се разделим като приятели.

Сълзите напираха в кафявите й очи.

— О, Робърт, моля те, не заминавай — промълви тя.

— Хайде, Ейми — каза той решително. — Знаеш, че трябва да замина. А след като замина, ще ти изпращам цялата си заплата и очаквам да я влагаш разумно, и да се огледаш за някоя ферма, която да купим. Трябва да се издигнем, съпруго моя, и разчитам на теб да се грижиш за богатството ни и да подпомогнеш нашето издигане.

Тя се опита да се усмихне.

— Знаеш, че никога няма да те проваля. Но просто работата е там, че…