Любовникът на девицата

— Исках да ви помоля да вдигнете нареждането за лишаване от граждански права, наложено на името ми — каза той искрено. — Служих на съпруга ви при Сен Кентен и Кале и това ми струва остатъка от състоянието ми, а също и живота на младия ми брат, ваша светлост. С това клеймо върху името си не мога да започна никакво занятие, нито да оцелея. Съпругата ми изгуби наследството си — една малка ферма в Норфолк, — а знаете, че изгубих даренията, които моят баща ми беше направил. Няма да търпя съпругата ми да бъде унижавана и да тъне в нищета, задето се е омъжила за мен.

— Жените винаги споделят съдбата на съпрузите си — каза тя рязко. — В добро и в зло. А един лош съпруг носи на жена си само отчаяние.

— Да — каза той. — Но тя никога не се е наслаждавала на богатствата ми. Искаше единствено да живее спокойно в провинцията, и аз щях да й сторя по-голямо добро, ако бях направил, както тя искаше. Сега дори не можем да живеем заедно, аз не мога да търпя семейството й, а не мога да й купя покрив над главата. Аз я провалих, ваша светлост, и това е погрешно от моя страна.

— Вие сте присъствали при падането на Кале — напомни тя.

Робърт срещна погледа й с изражение, което бе така сурово и мрачно, както нейното:

— Никога не го забравям — каза той. — Това беше зле ръководено начинание. Каналите трябваше да бъдат наводнени, за да служат като крепостни ровове, но те не отвориха плавателните канали към морето. Фортовете не бяха поддържани и в тях нямаше войници, както ни бе обещано. Направих най-доброто, което можах с отряда си, но французите ни превъзхождаха по численост и умения. Провалих ви не защото не се опитах да успея, ваша светлост. Лично вашият съпруг ме удостои с похвала за битката при Сен Кентен.

— Винаги сте бил сладкодумен — каза тя, с едва доловима усмивка. — Цялото ви семейство може благодарение на чара си да си проправи път към Рая.

— Надявам се — каза той. — Защото твърде много от тях са вече там. Онези от нас, които останаха, са много унизени в тези дни. Имах седем братя и пет сестри в детската стая с мен, бяхме дванайсет хубави, здрави деца, а сега от нас са останали само четирима.

— Аз също преживявам голямо падение — призна тя. — Робърт, когато се възкачих на престола, когато победих теб и баща ти, мислех, че всичките ми беди ще свършат. Но те едва са започвали.

— Съжалявам, че това ви донесе толкова малко радост — каза той внимателно. — Короната не е леко бреме, особено за една жена.

За свой ужас той видя как тъмните й очи се пълнят със сълзи, които се стекоха надолу по повехналата кожа на бузите й.

— Особено за сама жена — каза тя тихо. — Елизабет може тепърва да открие това на свой гръб, макар че сега толкова се гордее със своята самостоятелност. Непоносимо е да управляваш сама, и въпреки това как може да се дели един трон? На кой мъж може да бъде поверена такава власт? Кой мъж може да стигне до трона, вземайки си съпруга, и въпреки това да я остави да управлява?

Той падна на едно коляно, пое ръката й и я целуна.

— Кълна се в бога, кралице Мери, съжалявам за скръбта ви. Никога не съм мислил, че ще се стигне до това.

Тя се изправи за миг, успокоена от докосването му.

— Благодаря, Робърт.

Той вдигна поглед към нея и тя отбеляза с удивление какъв красив млад мъж беше той все още: мургав като испанец, но с нова сурова бръчка на страдание, врязала се дълбоко между черните му вежди.

— Все пак всичко е пред вас — каза тя сухо. — Имате младостта си, и добро здраве, и приятна външност, и вярвате, че Елизабет ще наследи трона след мен, и ще възстанови богатствата ви. Но вие трябва да обичате съпругата си, Робърт Дъдли. За една жена е много трудно, ако съпругът й я пренебрегва.

Робърт се изправи:

— Така и ще направя — обеща той безгрижно.

Тя кимна.

— И недейте да кроите заговори срещу мен или престола ми.

Тази клетва той прие по-сериозно. Срещна погледа й, без да трепне.

— Онези дни отминаха — каза. — Знам, че сте моя законна кралица. Прегъвам коляно пред вас, кралица Мери. Разкаях се за гордостта си.

— И тъй — каза тя уморено. — Позволявам да се отмени заповедта, по силата на която бяхте обявен за изменник. Можете да получите обратно земите на съпругата си и собствената си титла. Ще имате собствени покои в двореца. И ви желая всичко добро.

Той трябваше да се сдържи, за да не подскочи от радост.

— Благодаря ви — каза, като се поклони ниско. — Ще се моля за вас.

— В такъв случай придружете ме в параклиса ми сега — каза тя.

Без колебание Робърт Дъдли, мъжът, чийто баща беше дал ход на протестантската реформация в Англия, последва кралицата на католическата литургия и прегъна коляно пред блясъка на иконите зад олтара. Само миг колебание, дори само един поглед встрани, и щеше да бъде изтезаван заради ерес. Но Робърт не погледна встрани, нито се поколеба. Той се кръстеше и се кланяше пред олтара, нагоре-надолу като кукла на конци, знаейки, че предава собствената си вяра и изменя на вярата на баща си. Но лошата преценка и лошият късмет най-сетне бяха повалили Робърт Дъдли на колене: и той го знаеше.

Есента на 1558